— Да. Нямаме нужда от теб. — Агнес се изпъчи гордо. Ще ти обясним защо трябва да си ходиш вкъщи.
— Не мога — Саманта се изпъчи в имитация на момичето.
— Напротив, можеш. Трябва да го направиш!
— Пристигнах в Кумбрия с изрични указания от страна на работодателя ми да остана тук и да науча теб и сестрите ти на всичко, което знам за географията, естествените науки, пианото, изкуството да се изразяваш добре писмено, литературата, доброто поведение.
— Това не ми е изтрябвало — прекъсна я Агнес.
— Бих казала, че ти е изтрябвало, и още как. — Погледът й обгърна всичките шест момичета. — Изтрябвало е на всички вас.
Мара пристъпи напред. Целият й външен вид излъчваше незачитане на правилата. Нейните дрехи бяха като тези на сестрите й, но полата й беше намачкана и голямо, влажно, розово петно покриваше горната част на престилката й. Косата й беше сплетена както на останалите, но отделни кичури се бяха изплъзнали и се къдреха около лицето й. Нищо от това обаче не й попречи да заяви:
— Татко не харесва гувернантките.
— Твоят татко ме нае.
— Той уволни последните ни пет гувернантки, следователно не ги харесва. — Вивиан се включи в битката.
— Колко гувернантки сте имали до този момент?
— Единайсет — отговори й Агнес.
— Единайсет! — Колкото и да не й се искаше, Саманта трябваше да признае, че е впечатлена. Ако наглостта беше мерило за успех, тези деца бяха невероятно преуспели. — Какво се случи с другите ви гувернантки?
— Напуснаха.
— Защо? — Саманта стисна ръце, за да успокои треперенето им.
Всичките шест момичета едновременно свиха рамене и разпериха ръце, за да покажат, че не знаят.
— Брей! Единайсет. Но не се притеснявайте, баща ви ще ме хареса. Всички ме харесват, особено децата. — Ако някога въобще бе имало деца, които да имат нужда от гувернантка, то те бяха пред нея. Тя пристъпи към Агнес, очевидният инициатор на този малък бунт. — Но дори той да не ме хареса, това няма да има значение, защото вие ще ме харесате.
— Не, няма! — Хенриета беше решила, че е време и тя да излезе на сцената.
— Не! — Агнес сви устни в решителна линия.
— Харешваш ми — забафна си — изфъфли Емелин.
— Такава съм си, нима не знам — Саманта кимна към най-новия си съюзник.
— И аз я харесвам — Кайла подаде глава от полите на Агнес.
— Не, не я харешваш, тя ши е моя! — Малкото тяло на Емелин настръхна от възмущение.
Саманта пое ръката на Емелин в своята и момиченцето се успокои.
— Всичко е наред, нали ви казах, че всеки ме харесва. — Тя седна върху дървения сандък за играчки и махна с ръка към Вивиан. — Ето защо баща ти няма да ме уволни.
Вивиан боязливо пристъпи напред. Емелин се гушна в нея.
— Освен това съм от Лондон и не знам нищо за живота в провинцията.
— Наистина ли? — попита Агнес.
Саманта буквално можеше да види как в главата на момичето започват да се раждат планове как да използва тази информация за свои цели. Колко жалко, че те не съвпадаха с нейните.
— Но знам страшно много неща за модата, и мога да кажа, че униформите ви просто са отвратителни. — Агнес и Вивиан първо се спогледаха, после насочиха поглед към дрехите си. — Но имам малко гарнитура, с която да ги разкрасим.
— О, наистина ли? Омръзнало ми е ден след ден да нося този стар парцал! — извика Вивиан.
— Може би ще склоня баща ви да купи плат за нови рокли. За нуждите на часовете по шев и кройка, разбира се. — Тя намигна на Агнес и момичето й отвърна с гневен поглед.
Кайла изтича към Саманта и застана неподвижно пред нея:
— Ще може ли и за мен красива рокля?
Агнес начумерено се извърна настрани. Саманта осъзна, че ще трябва да се бори, за да спечели нейното доверие.
— Разбира се, че ще може, миличка — отвърна тя и погали Кайла по бузата.
Без предупреждение някой отвори вратата със силен трясък така, че тя се блъсна в стената. С разширени от ужас очи, Саманта скочи на крака, стискайки ръцете на Хенриета и Емелин.
На прага беше застанал мъж. Той бе висок, широкоплещест… някак си познат… С хубава тъмна коса, подстригана така, че да открива челото и ушите му. Силно изразени скули със сенчести вдлъбнатинки под тях. Издадената напред квадратна челюст говореше за решимост и твърдост. Тънък нос, дълъг нос. Някой можеше и да го намери за голям. Нос, който потръпваше от презрение.
Погледът му обходи стаята, спирайки се на всяко от момичетата поотделно. Те отговориха на погледа му с безмълвно предизвикателство.
— Добро утро, татко — Агнес наперено се запъти към него.
Сега Саманта разбра защо гласът и маниерите на момичето й се струваха познати. Агнес беше копие на баща си, — властна, решителна… противна. Непознатият от предишната вечер беше не някои друг, а нейният нов работодател, полковник Уилям Грегъри.