Уилям разкъса ризата си и я погледна, за да се увери, че тя още си лежи на мястото. Припряно изу панталоните си и пак я погледна. Сграбчи остатъка от нощницата й и я разкъса чак до подгъва. Саманта си спомни, че той е бесен и не е свикнала да го вижда такъв. Ами ако я нарани…
Но полковник Грегъри никога нямаше да я нарани, поне не и физически. Пък и вече бе разбил сърцето й. Какво още можеше да й причини?
Уилям нежно отърка длани около глезените й и плъзна ръце, стигайки до коленете й, а после чак до бедрата й, внимателно пъхна ръце под краката й и ги намести върху раменете си.
— Какво правиш? — Саманта опита да се освободи.
— Това, на което прилича — засмя се Уилям и затегна хватката си. Пръстите му я погалиха между краката, и той духна къдравите руси кичурчета. Тогава Саманта осъзна, че той я вижда там долу, между краката. Свещите на шкафчето я осветяваха там, където не трябва. Да не би да искаше да я… целуне? Там, където я присвиваше болезнен копнеж?
Не можеше да го понесе. Не можеше. Тя се извърна странично в опит да му избяга.
Уилям отново се засмя, разтвори краката й, и пъхна език в сърцевината й.
Този път гърченията й не бяха опити за бягство, а реакция на обзелата я възбуда. Това беше… най-дълбоката целувка, най-голямата интимност. Когато беше там, за него нямаше тайни, той виждаше желанието й, нищо не убягваше от очите му. Езикът му влизаше и излизаше от мекотата й като кадифен камшик. Тя сграбчи чаршафите в юмруци и залюля глава напред-назад. Напрежението й нарасна до непоносимост, чувстваше, че ще се пръсне от възбуда. Знаеше, че соковете й текат върху езика му, но не можеше да ги спре. Той я водеше към върха, безмилостен в решимостта си да я покори, да я обладае, да й покаже, че са създадени един за друг. Саманта съзнаваше всичко това. Съзнаваше също, че то ги води към гибел.
Но тази вечер щеше да ги доведе до екстаз.
Устните му завладяха клитора й и страстно го засмукаха, докарвайки я до ръба. Близо. Много близо. Но не съвсем. Не и още…
Той мушна пръст в цепката й. Сега. Всичките й мускули се напрегнаха, от гърлото й се изтръгна писък. Хълбоците й се надигнаха, люлеейки се в древния ритъм на сливането, на екстаза, на отдаването.
С едно гладко движение Уилям проникна в тялото й. Тя беше толкова влажна и хлъзгава, толкова жадна за ласката му, че той влезе докрай без проблеми. Огромният му член беше горещ и твърд, толкова настоятелен, че удължи екстаза й до безкрайност. После Уилям я подхвана за дупето и започна всичко отначало.
Саманта не спираше. Беше загубила власт над себе си. Изживяваше оргазъм след оргазъм, пришпорвайки го, забивайки нокти в задника му, мъчейки се да го възпре, за да отдъхне поне за малко.
— Моля те — прошепна тя. — Моля те, Уилям. — Но самата тя не знаеше за какво го моли.
Може би за любовта му?
Той забави темпото, после го ускори. Проникваше дълбоко, а после едва-едва навлизаше във входа й. Присмиваше й се с контрола си. Придържаше едното й бедро зад врата си, докато със свободната си ръка я милваше където си иска: по гърдите, корема, перличката между краката точно над женствената й сърцевина.
Тя скимтеше и стенеше. Умората й нарастваше с всеки достигнат връх, но Уилям не спираше и откликът й стана още по-чувствителен. Този мъж събаряше защитните й прегради и същевременно засилваше връзките помежду им.
Тласъците му се учестиха. Той пусна крака й върху леглото и я затисна с цялата си тежест върху дюшека.
— Саманта. Погледни ме.
Тя смътно разбра думите му.
— Погледни ме. — Ръцете му обгърнаха лицето й. Саманта с мъка отвори натежалите си клепачи и се взря в сърцето на неговата страст. Този мъж, толкова силен, толкова културен, беше дивак до мозъка на костите си. Искаше я и нямаше да приеме отказ.
— Ти си моя — каза той. — Моя.
27
Саманта се събуди с първите лъчи на зората. Огънят беше угаснал. Тя беше чисто гола, но не й беше студено, защото тялото на Уилям я топлеше. Той беше свалил ботушите и панталоните си, и сега тя се притискаше към един съвършено гол мъж. Един гол мъж за чудо и приказ. Гърдите й се притискаха в гърба му, коремът й се допираше в стегнатия му задник, краката им се преплитаха.
Снощи Уилям беше получил своето. Сега беше неин ред. С целия си опит, натрупан през последните две нощи, щеше да му покаже какво изпуска в дългите години на бъдещата им раздяла. Нищо и никакво отмъщение за болката, която щеше да изпита.