Лявата й ръка прегърна раменете му, а дясната се плъзна по кръста му и спря на… едно много деликатно място. Саманта се усмихна. Тя нежно погали косматите му гърди, възхищавайки се на изящно изваяните мускули. Връхчетата на пръстите й пробягнаха по ребрата му, очертавайки пътека. Очите й блеснаха, когато Уилям дълбоко въздъхна.
Дали беше буден? По-скоро не. Внимателно прокара ръка по мускулестия му корем и стигна до гнездото от косми на слабините му. Там най-сетне откри каквото търсеше. Уилям може би спеше, но някои части от тялото му будуваха. Саманта се ухили и зарови лице в рамото му. Не знаеше нищо за начините да достави удоволствие на един мъж, но знаеше как да задоволи Уилям. Каквото и да направеше, той го приемаше възторжено. Де да беше така и извън леглото.
Усмивката й посърна. За нея — а и за него — беше по-важно да си имат доверие за обикновените неща. Затова щеше да го напусне и да прекара остатъка от живота си без богатство, чувствени изживявания и любов.
Но пък гордостта й щеше да бъде ненакърнена.
Самата изсумтя тихичко. Гордостта нямаше да стопли постелята й, но можеше ли до края на живота си да се измъчва от подозренията на съпруга си, от непрестанния му контрол, от страха му, че тя може да свърне по пътя на моралния упадък, който може би беше осеян с изневери, предателства… убийства? Развихреше ли се въображението на Уилям, тя нямаше да има миг покой. Ето защо разполагаше само с тази сутрин, за да го вкуси, да го приласкае, да сътвори вечен спомен.
Шепата й обгърна гениталиите му. Топките му бяха горещи и космати, набръчкани и доста тежки предвид размерите си. Но членът му… гладък, красив, мощен като магически жезъл, реагира на докосването й. Саманта беше запленена от този мъжки орган, който стана огромен с такава невероятна бързина. Тя измери с длани дебелината му, а после го помилва по дължина, наслаждавайки се на кадифената му твърдост, на голямата изпъкнала вена, на мощния ствол. Палецът й описа кръг по чувствителната главичка, обърсвайки капчицата чувствена наслада, избликнала от връхчето й.
— Мили боже, Саманта! — Гласът на Уилям беше дрезгав, сънен.
Тя се подпря на лакътя си, целуна рамото му — и го захапа. Уилям подскочи и за малко не се изтърколи от леглото.
После седна с одеялото, увито около кръста му. За нейна изненада, очите му гледаха съвсем будно. Да не се е правил на заспал през цялото време? Или може би войниците и ловците на шпиони се събуждаха по този начин?
Все едно. Нямаше да бъде тук, за да разбере отговора.
— Дължах ти го — отвърна предизвикателно тя. Погледът му се спря на белега от зъби върху шията й и
Уилям я притегли с ръка към себе си.
— Не. — Тя бутна ръцете му. — Сега е мой ред.
Той отново се опита да я прегърне и тя го отблъсна още по-решително:
— Казах ти, че е мой ред.
— Ще ми го върнеш тъпкано. — Уилям сведе ресници.
— О, да. Точно това съм намислила. — Тя погали гърдите му и впи поглед в лицето му, наслаждавайки се на великолепните му черти, на невероятното синьо на очите му, на устните, които и бяха дарили толкова неповторими усещания. Винаги щеше да го помни, но споменът за лицето в този миг изопнато от страстно очакване с отсянка на предпазливост щеше да й е особено скъп.
Уилям размърда крака под юргана:
— Вече съжалявам, ако това има някакво значение.
— Ни най-малко. — Тя се усмихна. Хитростта му нямаше да мине.
Слънцето изгряваше над планинските хребети, къпейки Уилям в светлината си, изваждайки наяве цялата му хубост. Саманта не си беше представя, че е възможно да съществува толкова разкошен мъж — с големи релефни мускули, с изваяно, стройно тяло, което се придобиваше след години яздене и непрекъснат труд. Щеше й се да го попита как се поддържа в такава форма: С фехтовка? Бокс?
Но по-добре, че не знаеше. Така имаше един факт по-малко за забравяне.
Саманта преметна коси през рамо, улови няколко кичура и загали с тях гърлото му. Видя движението на адамовата му ябълка, когато той преглътна. Ръцете му се сключиха около раменете й и по тялото й се разля топлина, когато той започна да ги масажира с кръгови движения.
— Не трябва да правиш нищо — промърмори тя срещу кожата му.
— Ако не правя нищо, ще проникна в теб още сега.
— Не бива. — Тя отметна косата от челото му, наслаждавайки се на къдриците, които изпълниха шепите й като живи. Той беше толкова красив… но това не беше точната дума. Не красив, а каменист. Изсечените скули придаваха на чертите му аура на плашеща сила. Носът му — Саманта се засмя — носът му, както и да го погледнеш, беше голям, но никой не би посмял да го изтъкне, за да не разгневи неговия притежател. Или може би да го развесели, защото Уилям не беше суетен и мнението на другите почти не го интересуваше. Наболата му брада покриваше челюстта му като сянка и дращеше пръстите й, които го галеха. Възхищаваше се на ушите му за начина, по който прилепваха към черепа му, и защото я изкушаваха да гризне меката им част. Саманта се поддаде на съблазънта им и ръцете на Уилям потрепериха върху гърба й, насърчена от реакцията му, тя пъхна езичето си в ушната мида. Уилям изстена.