Саманта приведе чело и отговори на погледа му:
— Открих нещо, което ще ти хареса.
— Всичко ще ми хареса, щом ти ми го правиш.
Устните му прилепваха една към друга с такова съвършенство, че тя ги гледаше като закована. Устните му… плътни, чувствени, създадени, за да й доставят удоволствие. Лека-полека тя сведе глава и захапа изкусителната му долна устна. Гризна я едва-едва. Езикът му се показа и облиза горната й устна. Двамата се целуваха, ненаситно, като хора прималели от глад, от жажда… от любов един по друг. Как само го обичаше! Тя наклони глава и продължи да пирува с устата му, пиейки отново и отново от сладкия й кладенец, смучейки езика му като рядко лакомство.
Уилям остана неподвижен под целувката й, под ръцете, които мачкаха гърдите му и галеха ръцете му. Единствената му реакция беше на самата целувка. Той я остави да води, удържайки поривите си с железен самоконтрол.
Вратът му беше масивен, а раменете — толкова мускулести, че ключиците му почти не се виждаха. Саманта раздели кичурчетата на гърдите му и внимателно засмука едното му зърно.
— Мили боже! — Уилям започна да се огъва на възглавницата. — Саманта!
— Хм? — Харесваше й този силен непобедим мъж да зависи от нейната милост. Да прокара бавно нокти по гърдите му и да почувства как коремът му хлътва, защото дъхът му е излязъл със свистене. Да знае, че под одеялата я чака възнаграждение. Нищо не можеше да попречи на последните мигове помежду им… Саманта побърза да изтрие сълзата, която капна на гърдите му.
— Саманта? — попита Уилям и се опита да повдигне брадичката й. Загрижеността му беше неочаквана за нея. Тя се дръпна от ръцете му и използва простото средство „целувка“, за да отвлече вниманието му. Устните й избраха границата между диафрагмата и гръдната кост.
— Саманта? — Гласът му звучеше отпаднало, но той не се отказваше от опита си да повдигне лицето й. Тя плъзна ръце по хълбоците му и надолу по бедрата му… бедрата му… тя пробва да обгърне с ръце едното му бедро, но не успя. То беше твърде широко. Твърде стегнато.
— Мога да създам епическа поема за бедрата ти.
— Такава поема ще е доста сочно забавление за доброто общество, а това не би ми харесало.
— И на мен. — Тя притисна глава към корема му. — Не мога да измисля рима на „мраморна колона“.
Уилям прихна. Коремът му се разтресе под ухото й и Саманта го възнагради с целувка по пъпа, въртейки език наляво-надясно, наслаждавайки се на мириса на кожата му.
Ръката му се плъзна отдолу и обхвана в шепа гърдите й. Саманта улови същата немирна ръка, постави я върху гръдния му кош и я потупа.
— Казах ти. Остави на мен. — Запаметявам твоето тяло. Събирам запаси от удоволствие. Правя всичко възможно, за да не ме забравиш. Или аз теб.
— Ако очакваш ръцете ми да мируват, трябва да ме завържеш за леглото.
Саманта изви вежди нагоре.
— Това се казва идея. — При това доста добра, понеже той нямаше да я пусне да си замине просто така… а тя беше много слаба, когато станеше въпрос да му устои. Направо немощна. Тя вдигна ръцете му и го накара да се залови за таблата на леглото. — Преструвай се, че съм те завързала. Това ще помогне.
— Съмнявам се — избоботи той, но хвана таблата.
Тя плъзна ръка под завивките, повдигна ги мъничко и надникна отдолу, сякаш под тях я чакаше голяма изненада. В известен смисъл това беше вярно. Насред гнездото от гъсти кичурчета се издигаше…
— Как му казваш?
— Какво? — Уилям бе едва ли не шокиран.
— Не мога да го наричам „онова“. Как наричат мъжете половия си орган?
— Имената, с които мъжете го кръщават, рядко са за ушите на една дама.
— В такъв случай можеш да ми кажеш. — Саманта изпита неподправено удоволствие от въздържаността в тона му.
— Саманта… — Ръцете му се пресегнаха към нея. Тя се разгневи и улови едната му китка, поставяйки я отново върху таблата.
— Кажи ми как му казваш.
— Щом твърдя, че си дама, значи си.
— Никога не мога да стана дама. Не съм от твоя свят — Саманта си пое треперливо дъх. Така беше по-добре. Той щеше да го разбере. Тя също. Някога.