— Слушай, Саманта…
— Какво е това? — Тя прокара пръст по огромната му напращялост.
— Когато се оженим, ще бъдеш дама.
— Как му казваш? — Тя го погали.
— Дама си, защото…
Тя докосна с устни връхчето на пениса му и завъртя език.
— Кажи ми как му казваш, или няма да има повече цуни-гуни.
Мускулите на ръцете и краката му се издуха, кокалчетата на пръстите му побеляха. Слава богу, беше му намерила цаката.
— Боже мили, Саманта… — Гласът му беше прегракнал от изумление… и наслада.
Тя оттегли устата си.
— Пишка, кур, оная работа — скоротечно занарежда той. Тя дари члена му със страстна милувка и спря.
— Дивия звяр, малкия Уилям, герест петльо.
Тя деликатно засмука връхчето — само веднъж за негово съжаление.
— Чепа, топуза, мъжкото достойнство… — гласът му заглъхна и Саманта вдигна поглед. — Ако скоро не ме яхнеш, ще свърша в устата ти и има да чакаш цял час за удовлетворението си.
— О, можем да измислим нещо, с което да оползотворим времето ти — проточи тя. Но дилижансът нямаше да я чака. Животът й нямаше да се оправи от само себе си. Затова Саманта се плъзна отгоре му без да бърза, оставяйки по тялото му пътека от целувки, отърквайки се в него като любвеобилно котенце, поколеба се и спря.
— Какво има? — гърлено попита той.
— Не съм сигурна какво да направя.
— Бих ти показал, но нали ръцете ми са завързани.
Саманта присви очи, Значи той имаше наглостта да й се присмива? В сегашното си положение?
— Ще се справя някак си.
Досега седеше на колене или се излягаше до него, значи просто трябваше да преметне крак и да го поеме в себе си. Той не беше проявил колебание. На устните й заигра усмивка. Защо тя да прави изключение?
Ами вероятно защото той не се отваряше за нея. За него проникването не беше свързано с чувство за уязвимост, а за нея — напротив. Но дори и снощи, когато беше освирепял от гняв, той нито веднъж не я беше наранил и нито веднъж нямаше да я нарани — беше уверена в това. Знаеше го както знаеше, че винаги ще го обича.
Саманта го възседна без повече колебания и дюшекът потъна под коленете й, белите чаршафи бяха намачкани. Под нея Уилям беше камара от мускули, толкова силен и широкоплещест, че тя се опияни от усещането за власт, което имаше над него. Ръцете му все още стискаха таблата на леглото. При всяко вдишване релефът на стегнатия му корем изпъкваше. Целият беше неин — само неин — засега.
Саманта се намести над хълбоците му и се притисна към слабините му, отваряйки се за него, дразнейки го, давайки му да разбере, че е близо, много близо до сърцевината й. Тъй като тя командваше парада, реши, че още й е рано до го поеме в себе си и замърмори предизвикателно:
— Още не, не му е дошло времето.
Беше й толкова хубаво да се търка в него, да вижда как той се гърчи и тялото му се изопва от напрежение. Ноктите й леко одраскаха косматите му гърди, езикът й близна зърната му, пръстите й погалиха корема му. Снагата й се приведе над него и тя го целуна по устата, шепнейки му задъхано:
— Толкова си разкошен, прострян на леглото като подарък, който съм отворила, но на който още се радвам.
— Радостта те чака да я вземеш. — Той приканващо размърда хълбоци.
Движението му я повдигна, прикова я плътно към него и предизвика у нея прилив на такова невероятно желание, че цялата пламна и се овлажни още повече. Ако Уилям повтореше тласъка си, тя щеше да бъде загубена безвъзвратно. В отчаян опит да отложи неизбежното, тя извика:
— Не мърдай! Аз командвам сега!
Уилям се разсмя подигравателно.
— Командваш? — Гласът му беше пресипнал от възбуда. — Ти не командваш. Аз не командвам. Оставени сме на милостта на страстите си, които ни носят към лудо и разтърсващо сливане. — Смехът му отново се разнесе. Очите му откриха нейните, отправяйки й предизвикателство, и ръцете му преднамерено започнаха да отслабват хватката си около таблата, след което Уилям се пресегна и докосна бедрата й, плъзвайки пръсти нагоре…
Гръбнакът й омекна, тялото й се отпусна, отнесено от сладкия порив на страстта. Той имаше право. Лудата страст ги водеше към разтърсващо сливане, което щеше да ги промени завинаги.
Уилям й помогна да се изправи на колене, намести я срещу себе си и откри нейния влажен и горещ център. Двамата застинаха в тази поза в предвкусване на удоволствието.
В очакване на екстаза.
Постепенното му проникване в тялото й беше по-велико, по фантастично, по-разтапящо, по-смайващо от всичко, което беше изпитала досега. Тя поемаше по сантиметър от плътта му, спираше за момент и отново продължаваше. Блаженството беше толкова голямо, че извика радостни сълзи в очите й. Задъхваше се и при всеки тласък надаваше безпомощен стон. Макар че се бяха любили два пъти, за тях сливането още беше чудо, свещенодействие. Уилям достигна невероятно дълбоко, до самия център на утробата й. Нажеженото му копие сякаш беше клеймо, с което я белязваше. Саманта побърза да се оттласне и почти се откъсна от него, но той я сграбчи и отново проникна в нея.