Потрепери при мисълта за нощ, прекарана в дивата планинска пустош. Каква щастливка беше, че се добра дотук жива. Обхвана я възмущение — възмущение от факта, че само с няколко добре подбрани думи този мъж е могъл да прогони ужаса й.
— Е — тя постави ръце на кръста си и го изгледа отгоре-надолу. — Най-малкото, знам кой е изпратил каретата.
Без да се извини за ужасното си поведение, той отговори на погледа й, съсредоточавайки се върху палавите рюшчета, красящи деколтето и краищата на ръкавите й.
— Такава рокля е доста необичаен избор за една гувернантка, мис Пендъргаст.
Снощи Саманта не видя очите му, но сега знаеше какви са. Сини — прекрасно, наситено, кобалтово синьо. И студени — като най-мразовитата зима. Веждите му бяха абсолютно прави и сочеха нагоре, придавайки му зловещ и мрачен вид. Това не беше надут пуяк. Това беше мъж в разцвета на силите си, мъж, който безмилостно използваше физическите си характеристики, за да доминира над децата си. Ефирни творения в розово с рюшчета нямаше да й спечелят благоразположението му. Нищо чудно, че Кларинда беше предложила практичния зелен шевиот.
— Татко? — Емелин изтича при него и обгърна с ръце едното му коляно.
— Емелин? — Той я погали по косата.
— Шички харешмат мис Пендъгаст, татко. Тя така ни кажа.
— Наистина ли? — Той навири благородния си нос и погледна снизходително към Саманта. — В такъв случай съм сигурен, че и ти ще я харесаш.
— И ти, татко! Нали и ти я харешваш!
— Уверен съм, че ще я харесам… ако тя разполага с точните препоръки, ако докаже, че животът в провинцията не представлява проблем за нея, и ако ви учи добре, деца.
Емелин нацупи устни, обходи с поглед Саманта от глава до пети и отсече рязко:
— За нейно добро ще е, да е така.
За един миг, за един кратък миг, очите на полковник Грегъри се отвориха широко и Саманта си помисли, че той ще избухне в смях.
Но моментът отмина и Саманта вече не беше сигурна дали не си го е въобразила.
Полковникът нежно отмести Емелин от крака си и с потупване по главата я отпрати при Вивиан.
— Мис Пендъргаст, бихте ли ме последвали?
Определено би го последвала. Излезе след него от стаята и я завладя толкова силно желание да му каже някои нещица, че трябваше да прехапе устни, за да се въздържи. Поглед назад бе достатъчен, за да види как децата надничат скришом зад вратата в очакване на следващия хор.
Тя нямаше да пее за тяхно удоволствие.
Полковникът слезе по стълбището пред нея и отмина двойните врати, които водеха към задната част на къщата. Озоваха се във величественото преддверие, което се издигаше на височината на цели два етажа. Горният коридор се крепеше на огромни колони, а подът беше мраморен. Грамаден кристален полилей заливаше със светлина правоъгълното помещение, боядисано в различни нюанси на златното и синьото. През отворените врати можеха да се видят библиотеката, залата за игри, балната зала. Полковник Грегъри я поведе към една от вратите вляво и се отдръпна, за да я пропусне да мине първа. Саманта му благодари, докато цинично си мислеше дали винаги е толкова любезен със слугите си, или просто се е възползвал от възможността да я огледа едно хубаво отзад. Но когато отново погледна към него, не можа да прочете по лицето му никаква емоция. Отдаде на собственото си въображение факта, че гърбът й е настръхнал, а неудобството и дискомфортът, които усещаше в негово присъствие — на свръхразвинтената фантазия на една стара мома. Нима вече се числеше към категорията на отчаяните стари моми, които мечтаеха за любовни приключения по времето между два урока или докато вършеха досадната домакинска работа?
Тази мисъл й подейства като студен душ.
— Някакъв проблем ли има, мис Пендъргаст?
— Съвсем не, сър, защо питате?
— Въздъхнахте.
Да, имаше за какво да въздиша.
— Възхити ме красотата на вашия дом. — В известен смисъл това беше вярно. Очакваше кабинетът му да е спартански обзаведен, а вместо това в стаята властваше разточителен индийски стил. Стените и завесите бяха в бургундско и нефритенозелено. Килим със сложни шарки в същите цветове красеше дъбовия паркет. Огромни плюшени столове я канеха да се настани пред голямото махагоново писалище, украсено със сложна плетеница резба.
— За снощи. Защо не ми казахте кой сте?
Той се изправи пред нея — същинско олицетворение на надменния господар.
— Какъв смисъл би имало да ви казвам?
— Щях да се тревожа по-малко, ако знаех кой сте.
— Аз исках да се тревожите. Появата на непозната млада жена, която скита в околността, не е нещо, което бих отминал с пренебрежение.
— Често ли се чувствате заплашен от непознати млади жени?