Мили боже, какво ли значеше това?
— Всичко наред ли е?
Той сгъна писмото точно по ръбовете и го пъхна във вътрешния джоб на сакото си.
— Всъщност да. Лейди Бъкнел не е скъпила похвалите си.
Саманта беше твърде добра актриса, за да издаде облекчението си, но все пак и беше чудно… Какво ли беше написала Адорна?
— Ще говоря по същество. В класната стая ще намерите график, в които са посочени предметите, които всяко дете изучава, и е точно определено времето, през което трябва да се занимава с тях. Това са вашите задължения.
На каквото си постелиш, на това ще легнеш. Трябваше още сега да почне ясно да отстоява позициите си, защото в противен случай този мъж щеше да я третира като марионетка.
— Настоявам за разрешение да правя промени както намеря за добре.
— След като демонстрирате своите компетентност и умения, бихме могли да обсъдим евентуални подобрения в графика.
— Кой ще преценява дали съм се справила успешно?
— Аз, мис Пендъргаст. — Погледът му беше каменен, докато произнасяше думите. — Не си правете илюзии по въпроса.
Тя кимна. Най-малкото, обучението на децата му го интересуваше, а опитът й беше показал, че това е нещо твърде рядко.
— Стане ли девет часът, децата си лягат. Не позволявам изключения. Всяко момиче си има бавачка, така че след вечеря ще сте свободна да се заемете със свои работи, но те не бива да са лекомислени. Не ви разрешавам през това време да се занимавате с фриволности и флиртове.
Този мъж преднамерено ли я обиждаше, или просто нормалната любезност беше чужда за него? Мразеше догадките, но защо да не пита, след като полковникът й позволяваше да говори свободно?
— С кого да флиртувам? С коларя от хана в Хоуксмаут ли?
Полковник Грегъри се поколеба, може би колебаейки се дали да я укори задето го е прекъснала. Но не, на него наистина му беше чужда всяка любезност, което доказа следващият му отговор:
— Поприказвах си с ханджията в Хоуксмаут. Коларят е освободен от служба.
— Какво говорите? — Тя стисна здраво дръжките на стола.
— Негово задължение беше да ви докара дотук. Деянието му — да изостави една крехка, беззащитна жена насред пътя, и то когато нощта скоро ще настъпи — е престъпно.
— Тогава и вашето деяние е престъпно.
— Мис Пендъргаст! — Той почука по писалището с кокалчетата на пръстите си. — Никога не сте се намирали в опасност!
— Като изключим дивите животни.
Полковник Грегъри притвори клепачи, сякаш ако я погледнеше точно сега, щеше да стори нещо, за което после да съжалява.
— Дай ми сигнал за тревога, ако те нападне заек.
— Просто изтъквам, че онзи младеж не е по-виновен от вас. В Лондон, когато някой си изгуби работата, мизерията го изкарва на улицата и той свършва в приюта за бедни, или — твърде често — в гробищата. — Саманта показа на полковника хубавата си, здрава ръка. — Има и други начини младежът да получи добър урок. Едно мъмрене например.
— Милосърдието ви е достойно за похвала, но не сте права. Вие сте жена, не познавате този край, и думите ви, изречени поради невежество, не могат да се считат за обида освен от някой млад кибритлия със склонност към прибързани преценки.
— Но…
— Бъдете спокойна, мис Пендъргаст, това не беше първото му провинение. Младежът ще се върне във фермата на родителите си и след няколко месеца къртовски труд ще гори от нетърпение да признае грешката си, за да работи пак в хана.
Саманта беше потресена от дълбокото невежество на полковник Грегъри. От жизнен опит знаеше, че мъже като коларя мразят да получават уроци от когото и да било, в резултат на което се изпълваха с озлобление и към учителя, и към урока. Те виняха за своето положение всеки друг, но не и себе си. Но може би в провинцията нещата стояха по друг начин?
Прозорецът се разтресе, но причината не беше вятърът.
— Какво беше това? — Погледът на Саманта се устреми навън. Прозорците на кабинета се отваряха към широка веранда, отвъд която се простираше парка, който беше разгледала сутринта от спалнята си.
— Ветрецът. — Полковник Грегъри не си даде труд да погледне през рамо. — В Езерната област често е ветровито. Стягайте по-здраво панделките на бонето си.
— Но…
— Какво? — Той я наблюдаваше с върховно презрение.
— Нищо, сър. — Клоните на дърветата не помръдваха, но тя нямаше намерение да спори с него по този въпрос. Предстояха й много по-важни битки, за които да си пести силите.
— Обсъждахме с какво ще сте заета вечерно време.
— Да, сър. — Би била истинска глупачка да придиря срещу толкова много свободно време, но то, както четирите паунда седмично и половината почивен ден, й приличаше на един вид подкуп. След като се беше запознала с децата, беше сигурна, че точно това е думата.