Белите й дробове се изпълниха с аромата му. Сърцето й заби все по-силно. Може би то винаги биеше по този начин, но тя го усещаше едва сега, когато вдъхваше чистото ухание на този здрав мъж. Тялото й изтръпна в отговор на присъствието му, което едновременно я смущаваше и възбуждаше.
— Устройва ли ви да получите плата следващата седмица? — Той произнесе внимателно всяка дума, без да спира да я наблюдава. Проницателният му поглед издаваше, че той е наясно с манипулациите й, както и че доброволно се съгласява с тях. Защо — тя не смееше да предположи. — Бих го доставил по-бързо, но толкова малко гувернантки са се задържали при нас повече от няколко дни: А някои не издържаха дори няколко часа.
Това беше предизвикателство и тя го прие.
— Полковник Грегъри, ще бъда тук, за да видя новите рокли на дъщерите ви. Всъщност ще остана тук една година. Няма дете, което да ме е накарало да се откажа от мястото преди края на уговорения срок. Заклевам се, че и вашите деца няма да успеят.
Нито пък ти — добави тя наум.
5
Мис Пендъргаст излезе от стаята и бравата на вратата щракна след нея. Полковник Грегъри отиде до прозореца, отвори го, и изчака Дънкан Монро, офицер с когото се беше запознал по време на службата си в Индия и негов предан приятел, да се прехвърли в стаята през него.
— Какво ми носиш? — попита го Уилям.
— Снощи залових още един руснак. — Дънкан изтупа прахта от грубите си вълнени панталони и оправи шапката си. Такива дългополи шапки носеха местните селяни. — Лиших го от портфейла му и го пратих да си ходи живо-здраво по пътя.
— Откри ли нещо интересно?
Дънкан развърза връвта на малката си чанта и я изтръска върху писалището. От нея изпадаха омачкана пачка британски лири стерлинги, лула, торбичка с тютюн. Писмо…
Уилям измъкна писмото от купчината и се намръщи, когато видя руските букви.
— Ще изпратя това на Трокмортън, за да разбере какво пише в него. — Той въобще не се замисляше върху необичайната връзка между себе си и Дънкан. Уилям се правеше на миротвореца на областта, а Дънкан играеше ролята на горски разбойник. Те грижливо се избягваха един друг, докато патрулираха по пътищата в търсене на английски шпиони, руски агенти и понякога дори на истински крадци. Това беше игра, която бяха усъвършенствали помежду си, и благодарение на която бяха успели да съберат изключително ценни сведения за Хоум Офис, но до този момент опитите им да разберат защо Езерната област е център на активна шпионска дейност се бяха оказали безрезултатни.
До днес. Което го подсети за нещо…
— Защо, по дяволите, се опитваш да влезеш през прозореца, докато в кабинета ми има гост?
— Гост ли? Това не беше гост. Това беше красавица. — Дънкан запърха с мигли в имитация на флиртуваща млада дама. — Полковник, не знаех, че пиете.
— Да пия? Една жена не може да се изпие, тя може да се… — Уилям видя широко ухилената физиономия на Дънкан и млъкна. Чувството за хумор на приятеля му бе пословично, за храбростта му се носеха легенди, а Мери беше нарекла Дънкан „красив“ но Уилям знаеше как може да изтрие нахалната усмивка от лицето му.
— Това е новата гувернантка на децата ми.
Дънкан направи двойно салто във въздуха, като за малко не счупи врата си, което удовлетвори безкрайно Уилям.
— Гувернантката на децата ти? Когато бях лудо-младо нямаше такива гувернантки — Дънкан подсвирна от възхищение.
— Тя дойде при мен с препоръки от престижна агенция. Реномираната академия за гувернантки, ако трябва да сме точни. — Но вътрешно Уилям беше съгласен с Дънкан. Какво, по дяволите, си мислеше лейди Бъкнел, като му праща такава гувернантка? Или по-скоро — на децата му? Мис Пендъргаст беше изпратена на децата му.
Той напълни две чаши с уиски, и подаде едната на Дънкан. Високият и строен Дънкан отпи от нея, след което се залюля на пети.
— Всичките ми гувернантки бяха стари и свадливи.
— Без съмнение така ти се е падало. Моите бяха младички и лесно успявах да ги изплаша. — Уилям не си беше представял, че някога ще мисли за тези глупави момичета с тъга и носталгия. Но никоя от тях нямаше нищо общо с мис Пендъргаст. Мис Пендъргаст, която имаше походката на амазонка, външността на езическа жрица от някоя далечна, екзотична страна, и езика на… ах, в никакъв случай не биваше да мисли за езика й. Той го навеждаше на мисли за целувки, и други подобни дейности, затова щеше да се задоволи да отбележи, че тя има нахален език.
Уилям отпи от чашата си и остави огнената течност да се разлее в тялото му.
— Косата й… Не мислиш ли, че е перука?
— Перука? Ти побъркан ли си?! Това не е перука.