— Не се и съмнявам. — Гневът на Дънкан се отприщи. — За бога, Уил, не разбираш ли?
— Не. — Имаше си хас да не разбира. — Какво?
— До полуда ще се влюбиш в нея и тя ще може да се хвали, че е уловила в примката си друг богат и красив съпруг, който ще я направи обект на завист сред аристократичните кръгове.
— Намираш ме за красив?
— Намирам те за — Дънкан скочи и плесна Уилям по рамото — глупак.
Уилям започна да се кикоти.
— Опитвам се да измисля нов план. Всичко друго е за предпочитане пред…
— Пред нея? — Дънкан се ухили широко. — Да, така и предполагам.
— Щях да кажа „прием“ — Уилям се облегна на перваза на камината и внимателно огледа лицето на приятеля си.
— Може би ще искаш да знаеш. Възнамерявам да позволя на Тереза да ме хване в примката си.
— Не! Откъде-накъде? — Дънкан изглеждаше като ударен с мокър парцал.
— Нуждая се от съпруга. — Уилям презираше онези мъже, които се вайкаха по отминалата любов и плачеха за изгубените възможности. Смъртта на Мери остави дълбок отпечатък в душите на децата. Той самият се чувстваше белязан от чувството, че я е предал. Справяше се с това по най-добрия начин, който му беше известен: военна дисциплина, съчетана с високи изисквания към себе си и към другите. Но някак си през изминалата година дисциплината се беше пропукала, а изискванията се бяха размили. През половината време не беше наясно какво се случва в собствения му дом. Момичетата растяха и той не знаеше какво да прави с тях. — Въпреки че мис Пендъргаст е доста обещаваща, досегашните гувернантки се оказаха провал.
— Мис Пендъргаст наистина изглежда много обещаващо. — Похотливо пламъче светна в очите на Дънкан.
— Но няма гувернантка, която да може да замести майката в живота на момичетата. Те имат нужда от стабилност. Ето защо ще се оженя. — Уилям се отиде до писалището и вдигна лист хартия от него. — Направих списък с изискванията си.
— Списък с изискванията ти? — Какви ли биха могли да бъдат? — Дънкан се опита да звучи сериозно.
— Повечето не са никаква изненада. Бъдещата ми жена трябва да има същото обществено положение като моето, държа на безупречна репутация. Трябва да е обиграна в тънкостите на светския живот, за да организира приеми, които да подготвят дебюта на дъщерите ми в средите на най-изисканото и отбрано общество.
— Звучи разумно.
— Трябва да има приятна външност и да говори с добре модулиран глас.
— Не искаш някое грозилище.
— Да. — Уилям си знаеше, че Дънкан ще разбере точно това изискване. — Тереза отговаря на всички изисквания в списъка.
— Освен това ще си спестиш усилието да я ухажваш. Тя ще падне като зряла ябълка в ръцете ти.
— Точно така.
— Ах ти, глупаво, романтично момче! Думи като твоите ще покорят сърцето на всяка жена — изрече Дънкан без следа от вълнение.
Уилям беше обзет от чувство на безпокойство без сам да знае защо. С няколко крачки стигна до прозореца и погледна към парка.
— Там е работата. Човек не си избира жената, воден от романтични глупости. Той трябва да гледа рода й, положението й в обществото, способността й да се справи като господарка на нов дом.
— Графинята не е просто с приятна външност. Тя е много хубава. — И да искаше, Дънкан не би могъл да докара поотегчено изражение.
— Да, но това не е най-важното. — Уилям не се вълнуваше особено от дребната, смугла Тереза, която беше надарена с необичайна, драматична красота. — Важното е, че тя притежава всички желани качества в тяхната цялост.
— Може би не си толкова добре осведомен за графинята, колкото си мислиш.
Приглушеният коментар на Дънкан изненада Уилям.
— Ако има нещо, което трябва да знам…
— Не! Не, аз само… Нищо — младият мъж махна пренебрежително с ръка.
— Мислех си, че ще се радваш, като чуеш каквото имах да ти казвам. — Уилям беше озадачен от отношението на приятеля си.
— Това не е брак, а безкръвен съюз. — Дънкан удари с длан по писалището. — Има моменти, в които се радвам, че не съм богат. Ще се оженя по любов и всякакви списъци да вървят на майната си.
Понякога Уилям се плашеше от пълното пренебрежение към здравия разум, проявявано от приятеля му.
— Не е мъдро да се отнасяш с такова безразсъдство към толкова важен въпрос.
— Не е. Дръж ме в течение на това, което си намислил. — Дънкан рязко промени темата на разговора.
— Няма да предприема и един ход без теб.
— Твоята гувернантка от хората на Трокмортън ли е? — Дънкан замислено изви вежда.
— Не е. — Понякога Уилям се дразнеше от глупавите въпроси на приятеля си. — Тя е просто гувернантка.