— Мистър Уърдлоу беше с насинено и отекло око, когато дойде тук да се оплаква. — Адорна я изгледа многозначително.
Саманта сви ръка в мършав юмрук.
— Точно това си помислих — доволно кимна Адорна. — Той нападна ли те?
— Поне се опита, след като жена му се изнесе. — Стълкновението им се беше оказало кратко и бурно; Саманта още усещаше болка в ръката си там, където Уърдлоу я беше извил. Тя потисна дълбоко в себе си ужаса, породен от кратката борба, и не би признала колко често нощем се изтръгва от хватката на кошмара с бясно биещо сърце. — Той е достоен за презрение дребен човечец.
— Висок е повече от метър и осемдесет. Повечето хора не биха го нарекли „дребен човечец“.
— Нямам предвид ръста, а характера му.
— Хм-м-м. Е, така става. Но все пак той е почитан съдия…
— Почитан?
— За момента, поне докато не пусна слух за противното, да.
— Вие сте много добра, милейди. — Саманта събра ръце в скута си и опита да си придаде скромен вид.
Очевидно опитът й се оказа неуспешен, защото Адорна заговори с по-остър глас:
— Но дори тогава, мила моя радетелко за справедливост, ще останат онези, които смятат, че една жена трябва да остане вярна на брачните клетви без значение колко покварен е съпругът й.
— Това ще са предимно мъже.
— Предимно мъже. — Адорна започна да чука с нокти по отвореното писмо пред себе си и заби поглед някъде отвъд рамото на Саманта. — Част от проблема с намирането на подходящо място за теб е фактът, че си привлекателна млада жена.
— Благодаря ви, милейди. — Адорна я беше научила на много неща и едно от тях беше как да изтъква предимствата си. Саманта прибираше платиненорусата си коса в две плитки, които навиваше на охлюви около ушите си, а краищата им събираше в хлабав кок на тила. Огромните й кафяви очи можеха да изразяват флирт или възхищение, но не разкриваха нейната интелигентност. Устните й бяха сочни и плътни — твърде плътни според нея, но Адорна й беше обяснила, че мъжете копнеят да целуват такива устни. Това се оказа вярно, макар преживяването да не се оказа нищо особено.
Фигурата й беше прекалено тънка — Саманта го знаеше и Адорна беше на същото мнение. Но имаше нещо в равната линия на силните рамене, в стройното тяло и походката, което приковаваше вниманието към нея и то обикновено в по-голяма степен, отколкото би й се искало, защото от детските си години беше научила голата истина за това как функционират телата на мъжете и жените и това знание съвсем не я беше очаровало.
Нищо от това, което Адорна беше казвала в полза на противното, не беше успяло да промени убеждението й.
— Проблемът с намирането на подходящо място за теб е свързан с предишния ти занаят. Ако не беше толкова известна — дали не е по-добре да кажа печално известна — джебчийка, сега нещата щяха да бъдат по-лесни.
— То аз саму им давъх туй, което искаха, мис. — Саманта премина на езика на детството си. — Малку приключения, малку вълнения. Кво да сторя, като им харесваше да са хвалят, че съм ги убралъ.
— Там е проблемът. — Адорна въобще не се усмихна на малкото й представление. — Ти беше добре облечена. Ти беше бляскава. Примамваше ги в тъмни улички, ограбваше ги, а на тях това им харесваше.
Саманта се отказа от кокни диалекта и се върна към книжовния английски на хората от висшето общество, който беше усвоила от Адорна:
— Това със сигурност се отнася за мъжете, но жените не бяха толкова толерантни.
— Мисля, че бях доста толерантна. Все пак не поисках да те обесят.
— И до ден-днешен не проумях защо. — Дълго време Саманта не разбираше как така Адорна беше усетила, че връвта на кесията й е прерязана, докато в течение на годините не опозна нейното безпогрешно шесто чувство и плашещата й дарба да има око за всичко, което се случва около нея.
— В теб видях нещо, което ми хареса. — Адорна се предаде и се засмя. — Напомни ми за мен самата.
— Милейди, никога не ви се е налагало да крадете.
— Не, но баща ми искаше да се омъжа както на него му е изгодно. — Адорна погледна към писмото пред себе си. — Открих разрешението на проблема ти. Трябва да напуснеш Лондон.
— Да напусна Лондон? — изкрещя Саманта и възмутено скочи на крака.
— Една дама винаги говори с модулиран глас.
Саманта се опита да възвърне контрола над гласа си, но успя само да прошепне:
— Да напусна Лондон!
— Имам писмо от полковник Уилям Грегъри, от Кумбрия.
— Кумбрия?
— Това е в Езерната област.
— Езерната област? Но това е… в провинцията!