— Как така се измъкват безнаказано? Нима на никого не е дошло до гуша от техните щуротии?
— Само на думи, мис. Държат се зле, защото баща им се занимава повече с тях, когато си нямат гувернантка, между нас да си остане. Затова… помагаме им, щом се отвори случай, особено бавачките. Сега се чувстват силни и това им е замаяло главите, не че съм казала подобно нещо. — Кларинда пъхна вилицата в ръката й. — Яжте, мис, ще имате нужда от сила.
След като се наобядва, Саманта обмисли новополучената информация, докато изкачваше стълбите до класната стая на третия етаж. Нищо чудно, че не бе успяла да омае момичетата, които бяха подпомагани в непокорството си от бавачките и целия персонал. Щом нещата стояха така, тя щеше да вземе драстични мерки. Беше намислила да отдалечи децата от къщата, където се чувстваха сигурни.
От стаята се разнасяше оживеното бърборене на момичетата, но когато отвори вратата, те утихнаха на мига и впериха нетърпеливите си очи в нея. Може би децата бяха осъзнали колко лошо се държат и от предвидените мерки нямаше да има нужда. Саманта се усмихна. Получи усмивка в отговор.
— Надявам се, че обядът ви е харесал.
— Да, мис Пендъргаст — в хор отвърнаха те.
— Сега ще имаме урок по математика. — Децата наистина бяха весели и тръпка на лошо предчувствие полази по гръбнака й. — Ако обичате, извадете учебниците си. — Тя отвори чекмеджето на писалището и успя да види как от него във всички посоки, но най-вече към нея, плъзват купища зелени змии. За пръв — Саманта се надяваше да е и за последен — път в живота си виждаше змии, но знаеше какво представляват. Заслепена от паника при вида на тези стрелкащи се езици, гладки люспи и голи очи, тя изпищя.
Децата се заливаха в гръмогласен смях. Змиите се плъзгаха по пода, увиваха се по стола, гърчеха се на писалището.
— По дяволите — кресна тя. Децата! Мили боже, змиите щяха да ухапят децата. Саманта събра кураж, изтича при Кайла и Емелин, сграбчи ги около кръста и ги изнесе в коридора. Стовари ги на пода и с бясно биещо сърце изтича да спаси останалите.
Момичетата вече не се смееха.
— Побързайте — Саманта размаха ръце — преди да ви ухапят!
— Това са просто тревисти змии. — Агнес се изправи на чина си. — Не си ли виждала тревисти змии? — Гласът й издаваше неподправено презрение.
Една от ужасните твари се промъкна между децата и Саманта, която я прескочи, и сграбчи Хенриета за ръката.
— По-бързо!
— Това са просто тревисти змии — повтори Агнес.
— Не ми е забавно вече — Хенриета излезе в коридора със Саманта, където двете по-малки деца стояха с широко отворени очи.
Сега и останалите момичета се изнесоха от класната стая.
— Това са тревисти змии. — Агнес осъзна, че е стигнала твърде далече и дързостта й се превърна в открита враждебност.
Саманта ги заведе до спалнята им и откри, че там ги чака цяло сборище жени.. Когато влезе в помещението, веселите разговори замряха и лицата на бавачките придобиха толкова виновно изражение, че тя не се усъмни в правотата на Кларинда — те бяха подкокоросали децата.
— Пригответе ги за разходка. Скоро ще се върна за тях — нареди Саманта с толкова тих глас, че жените трябваше да се напрегнат, за да я чуят. — И всички вие — тя изгледа поотделно всяка от шестте бавачки — гледайте в класната стая да не е останала и една-единствена змия, когато се върнем.
Колкото по-тихо говореше, толкова повече растеше яростта й. Очевидно жените разбраха колко е гневна, защото кимнаха и побързаха да изпълнят заповедта й.
С бързи крачки Саманта стигна до спалнята си. Застана пред прозореца и видя, че слънцето най-накрая е пробило пелената от облаци. На устните й заигра злобна усмивчица. Тя се измъкна от бледоморавата рокля и си облече тази от зеления шевиот, смени пантофките със здрави, практични обувки и се върна за момичетата. Завари ги да си шепнат нещо, скупчени на пода на спалнята. Саманта се престори, че не забелязва как си шушукат и плесна с ръце, за да привлече вниманието им.
— Хайде, момичета, отиваме на разходка.
Шест детски лица се обърнаха към нея.
— Защо? — попита Агнес.
— За да ми разкажете какво сте учили. Отегчавам ви с неща, които са ви познати, и смятам, че това трябва да се промени.
— По програма сега трябва да учим — каза Мара.
— Време е да се опознаем. — Саманта погледна през прозореца. — Слънцето грее, но ако ви се стои вкъщи…
Емелин скочи на крака и изтича при Саманта, следвана от Кайла. Останалите се изправиха по-бавно и с подозрение изгледаха гувернантката си. Агнес и Вивиан си размениха погледи. Хенриета и Мара кимнаха с разбиране. Момичетата бяха имали време да се прегрупират и да се реорганизират в отбрана. Саманта нямаше търпение да види какво са й приготвили. Не се и съмняваше, че ще им покаже кой командва парада.