Саманта забави крачка.
— Това все още ли са земите на баща ви?
— Защо питаш? — попита Агнес рязко.
— Защото обещах на баща ви, че няма да излизаме извън имението.
— И защо не каза на татко, че не искаш? — Тонът на момичето беше неприятен.
— Защото искам. Искам моята и вашата сигурност да бъде гарантирана. — Тя втренчи поглед в момичето, докато Агнес не сведе глава.
Наклонът ставаше все по-стръмен. Заобикаляха локви и минаваха през шубраци. Агнес помагаше на Кайла, а Вивиан — на Емелин.
— Не сте ли уморена, мис Пендъргаст? — неискрено я попита Агнес.
— Макар че съм грохнала старица, намирам, че се справям поносимо.
Единствено Агнес долови подтекста на думите й и я погледна първо стреснато, после злобно.
— Аз ще ти помогна, мис Пендъргаст. Още малко остава. — Мара й предложи ръката си, забравила, че водят битка. Саманта я пое и се наслади на доверчивостта, с която пръстите на детето обвиха нейните.
Въженият мост съвпадаше с описанието на момичетата. Той беше направено от множество дъсчици, стегнати здраво с дебели въжета, които оформяха тясна просека. На това място нямаше дървета и само няколко туфи трева растяха по ръба на долчинката, над която висеше мостът. Краищата му бяха завързани за дебели диреци, здраво побити в земята.
Мостът нямаше перила, но Саманта не беше и очаквала друго.
— Обзалагам се, че те е страх да го пресечеш до другата страна. — Агнес предизвикателно постави ръце на кръста си.
Саманта трябваше да се справи със ситуацията по много деликатен начин. Агнес беше пред прага на женствеността и предостатъчно бе предвождала този малък бунт. Другите момичета бяха просто деца, и следователно лековерни като повечето деца. Саманта се наведе, хвана въжетата и ги залюля, при което мостът се нагъна като змия. Тя повтори движението няколко пъти, погледна в долчинката, престори се на много уплашена отдръпна се и поклати невярващо глава.
— Теб те е… страх? — невярващо възкликна Агнес. — Никоя от предишните гувернантки не я беше страх.
— Досега винаги съм живяла в Лондон и никога не съм пресичала такъв мост. Изглежда ми прекалено трудно.
— Не, въобще не е вярно. Много е лесно — намръщи се Вивиан.
Саманта нерешително стъпи с единия крак на моста и децата засияха.
— Прекалено е трудно. — Саманта дръпна крака си. — Мястото е диво. Предпочитам да се връщаме вкъщи.
Първа в капана се хвана Хенриета. Тя изтича по средата на моста и започна да подскача нагоре-надолу.
— Гледай ме! Толкова е хубаво!
— Внимавай! — Саманта убедително успя да изрази загриженост.
— Не я грози никаква опасност, както и тебе. Пресичай смело, когато Хенриета се върне.
— Много съм тежка. Мостът може да се срути!
— Гледай! — Вивиан стъпи на моста, прегърна Хенриета и двете почнаха да подскачат заедно.
— Ела, ще те пазя да не паднеш — Мара дръпна ръката й.
— Първо ти, мила — Саманта нежно я подбутна напред. Мостът се тресеше от подскоците на трите деца.
Не е ли забавно? — подхвърли Агнес.
— Страх ме е от високото — продължаваше да го увърта Саманта.
— От това даже Емелин не я е страх.
Емелин също се присъедини към подскачащите момичета, издавайки радостни звуци.
— Не я пускай там! — изкрещя Саманта. Очевидно заповедта й беше прозвучала доста авторитетно, защото се случи иначе немислимото — Агнес се втурна и улови Емелин за ръката.
— Ти не, миличка, — Саманта хвана Кайла преди да е хукнала при сестрите си, коленичи и стисна с две ръце възела на въжето. Агнес нададе пронизителен писък, когато разбра, че е изиграна. Саманта вдигна поглед, усмихна се сладко-сладко на момичетата, и светкавично измъкна въжето от дирека.
Размахали ръце и крака, децата звучно се пльоснаха в гъстата, мазна, черна тиня, което дари покой на отмъстителното й сърце. Агнес цопна по лице в калта. Вивиан успя да се приземи на краката си, но загуби равновесие, просна се по гръб в тинята и почна горко да ридае. Саманта през цялото време държеше под око Емелин — момиченцето се приземи с писък, но веднага се засмя. Хенриета седеше и уплашено се взираше някъде. Мара смъкна бонето си и с блажено изражение се отпусна назад. Мъчеха се да станат, хързулваха се, улавяха се една друга и отново падаха.
— И аз искам! И аз искам! — Кайла сочеше сестрите си с пръст, крещеше и тропаше с крака.