Капеща чернилка покриваше момичетата. Те се изкатериха, помагайки си една на друга. От мрачното им настроение сутринта не бе останало нищо и Саманта се поздрави с първия си успех.
Ако не броеше Агнес, разбира се. Саманта погледна свитата й фигурка Тя беше друга работа. Полковник Грегъри беше друга работа. Но какво е животът без предизвикателства?
8
— Не можем да ядем, когато изглеждаме по този начин — Хенриета посочи калната си пола.
— Ще ядете, след като се изкъпете — обеща Саманта. — А сега, пехотинци, чака ни поход!
Агнес следваше шумната групичка на разстояние и когато Вивиан опита да я включи в разговорите, беше отрязана. Саманта трябваше да направи нещо по въпроса, и то час по-скоро. Също толкова неотложно беше да убеди баща им, че е нужно децата да имат индивидуален режим, по-гъвкав съобразно възрастта и характерите им. Жалко, че не можеше да набута полковник Грегъри в онзи гьол.
— Защо вършите такива ужасни неща, деца? — Саманта отлично знаеше отговора, но прецени, че тактически е по-добре да попита.
— Какви толкова ужасно сме направили? — Изкикоти се Хенриета. — Ние ли съборихме гувернантката си в калта?
— Или сме пуснали паяци в джобовете й? — добави Мара.
— Или шме шложили жмии в бюрото й? — изфъфли Емелин. Момиченцето затрепери под яростния поглед на Саманта.
— Всички говорят, че смъртта на мама е разбила сърцето на татко, но… това не е вярно — намеси се Вивиан. Той никога не се прибираше вкъщи. Занимаваше се единствено със своя полк. — Негодуванието на детето изби на повърхността. — Ние изгубихме майка си. На нас ние мъчно за нея, той е себичен и се е побъркал, защото е принуден да си седи вкъщи и да ни гледа, вместо да води в битки безценните си войници.
— Мисли си, че не знаем как всяка вечер, след като си легнем, той яхва коня и отива някъде — добавиха Кайла и Агнес.
Саманта беше изненадана не от коментарите, а от силния укор, който се съдържаше в тях. Нещо трябваше да се направи по въпроса и то скоро, но какво? Беше уверена, че не след дълго ще открие правилната линия на поведение.
— Мис Пендъргаст, вижте! — Емелин посочи отвъд поляната, към езерото.
О, не! Налагаше се да открие правилната линия на поведение за броени минути, защото там чакаха двама лакеи с кофи, пълни с вода, а до тях полковник Грегъри, с лице като гръмоносен облак, плющеше по ботуша си с камшик.
— Ето откъде Агнес е прихванала този отвратителен навик — измърмори Саманта и оправи бонето си. Вдъхновението й в момента хич го нямаше, а щеше да има нужда от него, за да се справи с предстоящата сцена.
Когато приближиха, тя видя изражението, с което полковникът наблюдаваше оплесканите от глава до пети деца. Сините му очи бяха леденостудени, правите му, мрачни вежди сочеха нагоре. Той размени няколко думи с един от лакеите. Човекът остави кофата и хукна към къщата.
Децата се скупчиха зад Саманта, в търсене на закрила и изостанаха в крачката си от нея. Тя се надяваше, че увереността успешно ще замести липсата на вдъхновение, ето защо си наложи приветлива усмивка.
— Полковник Грегъри! Каква приятна изненада! Канех се да тръгна да ви търся! — последното не беше лъжа, Саманта просто не спомена кога щеше да се накани. — Децата имаха малък инцидент с една… кална локва.
— Това… го… виждам. — Пляс, пляс, пляс.
— Но за щастие всички са живи и здрави.
Пляс. Намръщване. Пляс.
— Обаче целите са в кал…
— Наистина ли? Едва сега забелязвам — Саманта твърдо го изгледа без дори да мигне.
— Дрехите им не стават за нищо вече.
Саманта с притеснение откри, че очите му бяха придобили цвета на синкави пламъци.
— Малко сапун… и малко студена вода… вършат чудеса.
Той я заобиколи, за да направи обстоен оглед на децата, които смело се опитаха да отвърнат на погледа му и до едно се провалиха.
— Сутринта, когато мис Пендъргаст пристигна, ясно й обясних какво очаквам от нея, а именно да спазва графика. — Той отново шибна ботуша си и продължи с убийствен сарказъм: — Очаквам същото и от вас. Какво трябва да имате по програма?
— Татко, излязохме, за да се опознаем с мис Пендъргаст. — Емелин нерешително излезе напред, ала баща й не й обърна никакво внимание.
— Какво трябва да имате по програма? — Момичетата едно по едно сведоха глава пред погледа му и никое от тях не отговори. — Агнес?
— Агнес, да не си посмяла! — предупреди я тихо Вивиан.
Саманта се обърна и погледна момичето. Сигурно изкушението да обърне ситуацията в своя полза чрез комбинация от злоба и честност се струваше неустоимо на Агнес, но когато погледна към сестрите си, по молбата и заплахата, изписана в очите им, съобрази че я грози опасност, ако не си мери думите.