— Трябваше да бъдем в класната стая — изрече тихо тя.
— Точно так. — Пляс, пляс. — И защо не сте там?
— Мис Пендъргаст поиска да разбере какво вече сме минали като материал, за да не се повтаря — дръзко изрече Мара.
Емелин поривисто се втурна към баща си, оставяйки кална локва зад себе си, но силната му ръка не и позволи да се гушне в него.
— Моля те, татко, не я карай да си тръгне.
Полковникът се изправи пред овъргаляната в тиня групичка и замислено ги огледа с ръка на брадичката.
— Никак не съм доволен. Имате програма, към която трябва да се придържате, деца.
Агнес отвори уста.
— Да, Агнес, кажи?
— Мис Пендъргаст не харесва планината — с мрачна тържественост докладва момичето.
Агнес правеше грешка след грешка.
— Не харесвам планината почти колкото децата, които занимават с дреболии родителите си — отговори Саманта с глас, бистър и хладен като планински поток.
— Мис Пендъргаст повече от ясно изрази неприязънта си към дивите твари и дивите местности, когато се запознахме, но според мен отношението й се дължи на невежество. — Саманта си пое дълбоко дъх, за да му отговори както подобава, после бавно го изпусна, защото прецени, че спорът не си заслужава. — Но ние ще й покажем, че греши. — Докато крачеше, той внимателно огледа децата още веднъж. — Дрехите ви никога няма да бъдат същите.
Момичетата наведоха засрамено глави.
— Малко сапун… И малко студена вода… Вършат чудеса — измърмори под носа си Мара.
Полковник Грегъри се извърна рязко и Саманта се боеше, че е видял самодоволната усмивка на дъщеря си.
— Може би наистина ще извършат чудеса — той махна с ръка към редицата прислужници, лакеи и слугини, всеки от които държеше в ръцете си кофа. Всички те се подсмихваха. Камериерът и икономката бяха застанали на верандата и гледаха невярващо. — Имам добри новини за вас. Поръчах плата за новите ви рокли.
— О, татко! — Децата запляскаха с ръце от радост и почнаха да подскачат нагоре-надолу.
— Платът пристигна днес. — Саманта за първи път го видя да се усмихва толкова чаровно. — Знаете ли защо го поръчах?
— Не, татко — извикаха децата в хор.
— Защото мис Пендъргаст ме убеди, че имате нужда от него.
Изцапаните лица на момичетата засияха от радост. Очите им светнаха и те задружно нададоха писък. Саманта осъзна какво ще последва и протегна ръце в напразен опит да ги спре.
— Не! Не, не!
Момичетата се устремиха към нея. Саманта се отдръпна, но те бяха неудържими — заобиколиха я, калните им черни ръце я прегръщаха и галеха, мръсните им личица се притиснаха към полите й.
— Благодаря, мис Пендъргаст, благодаря! — искрена благодарност звучеше в пронизителните им гласове.
Саманта отговори на прегръдките им, погали ги по калните коси и хвърли поглед към полковник Грегъри. Той стоеше ухилен от ухо до ухо, но щом улови погледа й, усмивката му светкавично изчезна и Саманта се запита дали не си я е въобразила. Не беше. Този мъж й бе погодил номер! Беше й погодил номер!
— Няма защо да благодарите на мен. Баща ви беше този, който поръча плата.
Силният, пронизителен писък прозвуча отново. Дъщерите на полковник Грегъри наобиколиха баща си, скочиха върху му, и той изчезна в калните им прегръдки.
Саманта кръстоса ръце на гърдите си и се усмихна.
— Каква трогателна проява на обич.
Той я чу и погледът му — скръбен, настоятелен — откри нейния. За пръв път в живота си Саманта срещна сродна душа. Този мъж криеше истинската си природа под безчувствена и сурова фасада. Той беше с нрав на воин.
И с нея не беше по-различно. Правеше се на благоприлична и разумна, когато в действителност искаше да тича и да пее, да се радва на живота във всичките му проявления.
Навярно грешеше. Струваше й се невъзможно и той да е като нея.
За безкрайно дълъг миг те не откъснаха поглед един от друг. Саманта се смути, когато я заля горещата вълна на създалата се интимност. Тя бързо извърна глава. Смутена! Тя, която не се смущаваше от нищо! Тя, която неизменно запазваше спокойствие във всяка ситуация, тя, която беше интелигентна, тя, която винаги имаше безпристрастен поглед върху нещата. Не й хареса, това чувство, което я остави без дъх, не й хареса въобще.
— Добре! Добре! — полковник Грегъри отпъди децата, които оплескаха с кал тъмносините му панталони и безупречно лъснатите му ботуши, кремавата му жилетка и тъмносиньото му сако. Саманта се наслади на гледката повече, отколкото беше редно.
— Отивайте в езерото, деца. Прислужниците ще ви полеят с няколко кофи вода.