— Студено е — изхленчи Вивиан.
— Това е наказанието, което ви се полага, задето не успяхте да натопите гувернантката си в тинята.
Саманта затаи дъх. Нищо чудно, че прислужниците ги чакаха с кофи вода. Уилям Грегъри познаваше игричките на децата си. Беше ги оставил да си разиграват коня, както пожелаят. Въпросът бе защо. Въпреки че се беше издал, не личеше да е притеснен.
— Когато човек има шест дъщери, той трябва да е готов за всичко — педантично изрече той.
— Разбирам. — Саманта прочисти гърлото си. — Като гувернантка аз също трябва да съм готова на всичко. Ето защо смятам, че бавачките трябва да си отидат.
— Нима? — Той повдигна изразителните си вежди. — Наистина ли така смятате?
— Да.
— Считайте, че вече е сторено.
На Саманта й се прииска да нададе радостен вик. По някое време през този дълъг, труден ден, тя беше спечелила уважението на полковник Грегъри.
Момичетата изстенаха.
— Ако промяната не ви устройства, чакам да аргументирате становището си.
Дъщерите му се спогледаха и поклатиха глави в знак на отрицание. Не можеха да изложат действителните причини за несъгласието си и битката беше предварително загубена.
— Когато измиете калта от себе си, ще се качите в стаите на втория етаж. Ще изпратя икономката да надзирава къпането ви. Не закъснявайте за вечеря, защото ще направя важно съобщение. — Той посочи окалялата рокля на Саманта. — Мис Пендъргаст, май вие също трябва да влезете в езерото.
— След вас, полковник. — Тя преднамерено впери поглед в оцапаните му панталони и омърляното му сако.
— Вие сте много нахална млада дама. — Той й предложи ръката си в знак на предизвикателство.
— А вие сте много проницателен мъж — отвърна му тя в същия дух.
Отправиха се към къщата заедно, възпламенявайки слухове, които не можеха да бъдат потушени.
9
Начело на дългата маса в елегантната трапезария, полковник Грегъри режеше печеното на тънки филийки. Седналите от двете страни на масата деца го наблюдаваха като изгладнели вълци.
Саманта, облечена в розовата рокля с набори от рюшчета, се опитваше да се държи така, сякаш това й се бе случвало стотици пъти, но всъщност едва за трети път щеше да бъде част от семейна вечеря. Всичките й предишни работодатели биха предпочели да обядват сами, отколкото с гувернантката, камо ли пък с децата си. Ето защо удивлението на Саманта растеше непрекъснато, докато се опитваше да проумее как функционира едно семейство по време на най-домашния от всички ритуали.
Момичетата бяха огладнели от преживяното приключение и Саманта изпитваше към тях едновременно съчувствие и разбиране. На самата нея й потичаха лигите от апетитното блюдо.
— Мис Пендъргаст се постара да изтъкне колко съм занемарил обществените си задължения. Възнамерявам да поправя това, като устроя прием — изрече полковникът, когато острието на ножа се заби в препечената кафява коричка на месото.
Изявлението накара момичетата да забравят за храната и те зяпнаха невярващо баща си.
Нищо чудно, че се съгласил за плата — помисли си Саманта. Тогава го погледна и видя, колко здраво е стиснал челюстта си от напрежение. При военната му дисциплина, при коравото му, мускулесто тяло, без грам излишна тлъстина, при студените му сини очи, обрамчени от тъмни мигли. И за миг не се заблуди, че той следва съвета й. Каква беше истинската причина, поради която щеше да устройва прием?
Той улови погледа й, вдигайки вежди в пародия на невинно любопитство. Тя уподоби изражението и кой знае какво щеше да стане, ако момичетата не бяха заговорили в един глас: „Кога, татко?“ „Кой ще дойде?“, „Колко дълго ще остане?“, „Ще има ли други деца, с които да си играем?“
Митън, главният иконом, координираше прислужниците, които носеха купи със задушени и поръсени с магданоз картофи, димящ грах, брюкселско зеле, апетитен пудинг и изпечен до златисто хляб. Лакеите обикаляха напред-назад, докато Саманта помагаше на седналите до нея Кайла и Хенриета да напълнят чиниите си. Полковник Грегъри режеше месото и отговаряше на въпросите поред без излишни подробности.
— Незабавно ще изпратя поканите за първи септември. Надявам се да дойдат всички от околността, приятели от чужбина и колеги колкото успея да събера. Приемът ще трае три дни. След три дни гостите започват да миришат на развалена риба.
Митън пое подноса с нарязаното месо и сервира на по-големите деца.
— А те не могат ли да се изкъпят? — замислено набръчка чело Кайла.
Саманта метна поглед към полковник Грегъри и видя веселието, с което той посрещна въпроса на Кайла. По тялото й се разля топлина, която Саманта решително пренебрегна и погали момиченцето по ръката.