— Така се казва, скъпа. Гостите могат да се къпят колкото пожелаят, те няма наистина да миришат.
— Възрастните винаги говорят странни работи — високо прошепна Вивиан към Кайла.
Митън поднесе месото към Саманта, ала бързо-бързо остави подноса, за да улови вилицата на Хенриета преди да се е паднала със звън на пода. Саманта се обслужи и помогна на Хенриета да избърше картофите от корсажа си, преди лакеят да й донесе нов прибор.
Да вечеряш с деца винаги е приключение.
— Но първи септември е само след две седмици! — възкликна Агнес и ококори очи — Как ще смогнем с приготовленията?
Полковник Грегъри наряза месото на Емелин.
— Преди три дни изпратих писмо на графиня Марчънт, в което я моля за помощ.
Децата нададоха вой в един глас и баща им ги удостои с най-ледения си поглед. Те веднага сведоха глави над чиниите си.
Полковник Грегъри освободи прислужниците, прие поклоните им, и след като те излязоха отсече:
— Графиня Марчънт е отлична домакиня и за нас присъствието й ще е от истинска полза.
Саманта не беше наясно какво точно става, но усети, че ще е добре да заглади нещата:
— Сигурна съм, че това е така и не се и съмнявам, че графинята ще допринесе много с присъствието си.
Агнес примигна нервно, сякаш само името на графинята бе достатъчно, за да я докара до плач. Саманта загреба няколко грахчета с вилицата си, и ги сдъвка.
— Кога да очакваме нейно благородие?
— С малко повече късмет, ако не я задържи някакъв друг ангажимент, тя ще пристигне до края на седмицата.
Хенриета въздъхна облекчено, сякаш огромен товар бе паднал от плещите й.
— Нека ти помогна с месото — Саманта дръпна чинията на момичето към себе си.
— Ох! — Мара ужасено прикри уста с ръката си. — Кой ще ушие роклите ни за толкова кратко време?
— Наех шивачки. За известно време ще прекъснете уроците.
Думите на полковник Грегъри бяха посрещнати с радостни възгласи.
— Но само временно — подчерта той. — Ще трябва да подготвите нещо, което да изпълните пред гостите.
— И защо трябва да изпълняваме нещо? — попита Агнес със нескрита враждебност.
— За да покажете на гостите колко много сте научили. — Полковник Грегъри изгледа остро дъщеря си.
— Прието е младите дами да правят така — обясни Саманта.
— Но… аз не умея нищо. — Цветът се оттече от лицето на Мара.
— Ще пееш. Ти имаш хубав глас — отвърна баща й.
— Не мога да пея пред… хора! — извика момичето.
— Пееш като майка си.
Страните на Мара поруменяха от удоволствие. Я виж ти, помисли си Саманта, полковник Грегъри можел да бъде и съобразителен.
— Мисис Грегъри хубав глас ли имаше? — попита тя.
— Много. Всички деца пеят хубаво, но единствено Мара притежава чистия тембър на майка си.
— Ще… пробвам — заекна Мара.
— Ще пееш, и то прекрасно — отвърна полковникът. Тонът му беше толкова решителен, че момичето само кимна, сякаш беше убедено в думите му. — А сега да видим и останалите. Агнес, упражняваше ли се редовно на пианото?
Агнес блъсна стола си толкова рязко, че той се прекатури, и побягна от трапезарията, обляна в сълзи. Другите деца си размениха погледи, опитвайки се да разберат какво се е случило. Саманта се надигна от стола си, но полковник Грегъри я възпря.
— Довършете вечерята си, мис Пендъргаст. Вие сте последният човек, който тя би желала да види.
Саманта се отпусна обратно в стола си. Предполагаше, че полковникът има право, но в същото време мразеше мисълта, че детето ридае самотно.
— Икономката ще й даде препечена филийка и чаша топло мляко, после ще я сложи да спи. — Полковник Грегъри заля със сос месото си.
— Но Агнес никога преди не се е държала така. — Долната устна на Хенриета също трепереше.
— Не, но преди Агнес не е имала гувернантка, която да я постави на място — той обходи децата с поглед, който показваше, че е наясно с техните номера.
Вивиан и Мара се изчервиха. Емелин и Кайла потънаха в столовете си. Решила да се бори докрай, Хенриета предизвикателно скръсти ръце пред гърдите си.
— Не се тревожи за нея. Всеки войник трябва да знае как да приема поражението. Когато Агнес го научи, ще се оправи. — Докато говореше, полковник Грегъри помогна на Емелин да попие млякото, което беше изляла. След като видя, че всички са се поуспокоили, той отново взе думата.
— Та стига толкова за лични въпроси. Знаете правилата, деца. Когато се храним вечерно време, го оползотворяваме, обсъждайки нещата, които ни интересуват. Тази вечер темата е с какви животни и растения се слави родният ни край.
Саманта спря да яде задушените картофи с магданоз и хвърли остър поглед към полковник Грегъри. За какъв се мислеше, та да я образова?