— Обаче това въобще не ме интересува, татко — възрази Вивиан. — Искам да знам последната мода в роклите.
— Щом е така, мълчи, понеже всички освен теб искат да научат повече за дивата природа.
Всички момичета поклатиха глави в знак на отрицание.
— Ако на някой темата не му е интересна, да напусне масата. — Студените му сини очи се превърнаха в късчета лед. — Доколкото разбрах, готвачката е приготвила с шоколадов сладкиш с ягоди за десерт.
Момичетата кимнаха утвърдително, и въпреки няколкото дребни инцидента, предизвикани от Хенриета, която също изля млякото си, и Емелин, която изпусна парче пудинг на скъпия ориенталски килим, през остатъка от вечерта Саманта научи доста за рогача, язовеца и катерицата. Темата съвсем не я вълнуваше (освен когато не стана дума за животните, които биха могли да я изядат), защото обожаваше шоколадов сладкиш с ягоди.
Когато десертът беше погълнат и децата помолиха за разрешение да се оттеглят, полковник Грегъри ги накара първо да направят реверанс пред него и пред Саманта, и чак тогава ги освободи.
— Останете, мис Пендъргаст. Налейте си чаша бадемов ликьор, или портвайн, ако предпочитате, и ми разкажете какво наистина става.
Това не бе покана. Този мъж просто не знаеше как се отправя покана. Но все пак командата бе изречена по-учтиво отколкото при последния им разговор. Саманта обаче твърде много й се зарадва, което беше сигурен знак, че не трябва да остава.
— Още не съм подготвила уроците за утре.
— Предайте им урок за змиите.
— Знаете всичко, което се случва тук, нали? — Саманта се вцепени на място.
Полковникът не се усмихна, ала очите му — лазурни, сапфирени, кобалтови — Боже господи, нюансът им непрекъснато се променяше — я погледнаха сънливо-чувствено и коленете й омекнаха.
— Не всичко и не винаги. Обикновено се движа с една крачка и един час закъснение.
Саманта трябваше си признае истината и да спре да се заблуждава. Тя не напусна масата, защото желаеше да седне и да си поговори с друг възрастен за децата, за времето, за приема.
Искаше да разговаря с полковник Грегъри.
— Портвайн, моля.
Той се изправи, наля две чаши с кехлибарената течност, и постави едната пред нея. Саманта отпи от виното и едва не потрепери гнусливо — портвайнът имаше вкус на смола и прогори гърлото й като керосин.
— Кой нормален човек би пил това? Имам предвид доброволно — прегракнало попита тя.
— Това е само един от сортовете. Опитайте този — той й наля чаша с рубиненочервена напитка. — По-сладък е.
— О! — Кадифената течност гладко се плъзна по езика й. — Това е друго нещо. Харесва ми!
— За пръв път ли пиете портвайн?
— Повечето работодатели не биха и помислили да пият вино с гувернантката, а моите дори не ме пускаха да припаря близо до шкафа с алкохол. — Саманта не можа да сдържи саркастичния си тон.
— Значи не сте алкохоличка?
Саманта се разсмя, но щом зърна мрачното му изражение, веднага отрезвя.
— Уверявам ви, че не съм. Защо питате?
— Когато служех в Индия, съпругата ми ми подари кожен мях, който служи за пренасяне на течности. Местните хора ги използват много. По време на нощните си обиколки винаги го нося със себе си.
— Пълен с портвайн? — Тя обви чаша в шепите си.
— С уиски, мис Пендъргаст. Карам войниците си да напуснат своя дом, за да патрулират с мен през мрака на нощта. От време на време се подкрепяме с тази гореща течност.
Тя за малко не се усмихна на високомерния му тон, но бързо разбра, че той говори сериозно.
— Някой да не е изпил уискито?
— Някой открадна меха. През втората ви нощ тук.
Саманта внимателно остави чашата си на масичката. Не можеше да понесе мисълта, че той я подозира в кражба, макар в миналото си да бе понесла какви ли не удари.
— Не пия тайно, нито пък крада.
— Разбира се, че не, все пак лейди Бъкнел ви е удостоила с доверието си. Тя, както и аз, отлично знаем, че крадецът цял живот си остава крадец.
Гневни пламъци се разгоряха в дълбините на очите й. Пламъци на гняв… и страх. Знаеше ли той за позорното й минало? Това ли беше начинът му да й покаже, че я държи под око?
Не. Полковник Грегъри беше изключително прям. Този човек вонеше на добродетелност и праведност. Тогава защо беше толкова привлекателен?
— Лаская се, че преценката ми винаги е безпогрешна, когато става дума за човешки характер. Вие не сте жена, която би си изкарвала прехраната по толкова долен и безчестен начин.
— Отправяте ми невероятен комплимент, полковник Грегъри. — Саманта и преди беше чувала подобни приказки от хора, които никога не бяха гладували и през целия си живот не бяха изпитвали и най-незначителна материална нужда, които не бяха виждали размахан срещу тях нож, нито пък нежелано бебе, изхвърлено на улицата. След днешния ден тя си беше представяла, беше се надявала, че полковник Грегъри е различен. Но нали всъщност Адорна я беше предупредила? Нейна си беше грешката, че е очаквала нещо друго. Той беше земевладелец. Мъж. Защо да е различен, защото е от провинцията ли? Или защото има сини очи и гарвановочерни коси?