— Нещо нередно ли казах?
Каквито и недостатъци да имаше този мъж, не можеше да се отрече, че е проницателен. Вероятната причина за това беше фактът, че му се е налагало да носи отговорност за живота на английски войници в тъмната Индия.
— Сигурно сте оставили меха другаде. Обикновено така става понякога — гласът й беше равен.
— Може би имате право — той издърпа стола си и седна отдясно до нея. Този силен мъж, който се покланяше на закона и сляпо следваше традициите, се намести до една слугиня. Защо?
Саманта отдръпна стола си с няколко сантиметра. Какво целеше той с тази фамилиарност? Трябваше ли да се тревожи за миналото си… или за добродетелта си?
Той сякаш прочете мислите й, но не се дръпна. Саманта не искаше полковник Грегъри да я разпитва за миналото й, защото нямаше удобни отговори на въпросите му. Тя бе заточена тук за една година и трябваше да спази обещанието си.
— Защо оставяте децата да се измъкват безнаказано, когато вършат бели — змии в писалището, кални бани? Ако ги спрете, шансовете ви да си намерите гувернантка за постоянно се увеличават значително.
Той само я гледаше и тя се опита да отвърне решително на взора му, но не успя съвсем. Миналото й, разбитите й илюзии относно този мъж и най-вече непрестанното, смущаващо привличане, което изпитваше към него, я накараха да сведе поглед към масата, да се загледа над дясното му рамо, настрани към огледалата в златни рамки, и най-накрая в брадичката му. Саманта не помръдна поглед оттам и видя движението на устните му, когато той най-сетне реши да й отговори.
— Непрекъснато съм на път и ако една гувернантка не може да се справя с необичайни и извънредни ситуации, значи е по-добре да си ходи.
— Така и предполагам. — Саманта внимателно разгледа петната, с които децата бяха наклепали бялата покривка. — Коя е графиня Марчънт?
— Тереза е прекрасна дама, която дружеше със съпругата ми. — Той завъртя чашата в ръката си и с любов погледна виното в нея, сякаш виждаше очите на графинята. — Тя ми оказа неоценима помощ, при завръщането ми в родината. Тъй като отдавна ме подтиква да възобновя светския си живот, ще бъде доволна да уреди този прием.
— О! — Ледена тръпка премина по тялото й и тя се изправи на стола си. Беше сигурна, че полковникът има скрити причини да желае устройването на прием и най-после разбра: той беше решил да ухажва лейди Марчънт и щеше да и предложи имението си като най-добрата примамка, която му бе на разположение. Това обясняваше унинието на децата, които не бяха склонни да оставят друга жена да заеме мястото на майка им, но не обясняваше собственото й униние. Щеше да го обмисли някой друг път.
— Ще вечеряте ли заедно с децата, когато графинята пристигне? — Саманта отпи от портвайна и се наслади на прекрасния му аромат.
— Не и докато трае самият прием, но по всяко друго време — разбира се. И защо не? — изражението му беше безстрастно.
— Те… разливат мляко — Саманта не бе сигурна как точно да обясни очевидното.
— И какво от това? Дъщерите ми непрекъснато разливат мляко. Цялата къща е залята с мляко. Учудвам се, че досега не сме се удавили в море от мляко.
— Заради това повечето благородници не вечерят с по-малките си деца — Саманта се засмя неочаквано искрено.
— Питате се защо ли аз го правя. Прав ли съм, мис Пендъргаст?
Нищо чудно, че онази паметна нощ я беше държал толкова здраво. Той имаше най-силните и мъжествени ръце, които тя някога бе имала удоволствието да наблюдава — с широки длани и дълги пръсти, чисти и с хубави нокти. Десницата му — огромна и тежка, леко обрасла с тъмни косъмчета — издаваше авторитет и могъщество. Играта на мускулите и сухожилията предизвика онова дразнещо усещане долу под корема й. Лицето й поруменя. Какво ли означаваше това? Та тя никога не се изчервяваше! „Не се прави, че не знаеш“ — обади се едно подигравателно гласче вътре в нея, но тя безмилостно го заглуши. Намираше се далеч от дома си, сред непознати, нищо чудно, че виждаше силата и сигурността в лицето на този голям мъж. Нищо повече.
— Повечето благородници не разрешават на децата си да изучават доброто поведение на трапезата заедно с тях.