— Аз съм зает човек. Не виждам децата си толкова често, колкото би ми се искало, но почти винаги ми се удава да вечерям с тях. Ако има пропуски във възпитанието им, аз съм човекът, който най-добре може да се справи с тях.
— Просто не е за вярване — промърмори Саманта. Полковник Грегъри вършеше нещата по свой собствен начин. Ето защо беше опасен за нея, за която семейството беше това, което е спасителният фар за подмятаните от буря кораби. През целия си живот бе надзъртала тайно през прозорците на големи семейства, събрани заедно около масата, които ядяха, разговаряха и се смееха. Беше решила, че за нея никога не ще има подобно щастие, но въпреки това в душата й все още се таеше надежда, че и тя ще има свое семейство. Как беше успял този мъж да предизвика възхищението й противно на волята й? И то след като преди броени минути я бе наранил жестоко?
— Хванали сте тен, мис Пендъргаст, и — пръстите му докоснаха връхчето на носа й — сте поизгоряла малко.
Саманта съзря в думите му шанса да се измъкне от масата. От него. От въпросите му. От интимността, която бе възникнала помежду им. Тя скочи на крака и светкавично се озова пред едно от многото огледала. Полковник Грегъри беше прав. Лицето й беше хванало загар, а носът й беше зачервен.
— Лейди Бъкнел ме предупреди, че не бива да излизам без бонето си, но днес не можах да устоя на изкушението.
— Изглеждате очарователно. — Думите, които последваха, бяха изречени с господарска надменност и развалиха всичко. — Защо не сте омъжена?
— Що за въпрос е това? — Саманта рязко се извърна към него.
— Вие сте привлекателна млада жена. Навярно сте се запътили на лов за съпруг и сте тук само временно.
Сега тя разбра. Полковник Грегъри беше загрижен, че тъкмо когато децата свикнат с нея, тя ще ги напусне и те отново ще останат без гувернантка. Въпросът му бе породен от чисто егоистичен интерес, значи Саманта се намираше на сигурна почва.
— Уверявам ви, че ако си търсех мъж, спокойно можех да го намеря в Лондон. — Тя пак седна. — Бракът не ме интересува.
— Предпочитате да се грижите за чужди деца вместо да изберете сигурността на собствения дом и съпруг, който да се грижи за вас?
Недоверието в гласа му не можеше да се сбърка. Доколко беше редно да се разкрие? За всеки случай по-добре да бъде предпазлива.
— Домът ми не можеше да се нарече сигурен. Бях на дванайсет години, когато вече работех, за да плащам за развлеченията на баща си. — Саманта отново отпи глътка портвайн, ала внезапно й се стори, че ароматът му е изчезнал.
— Да съдиш за всички мъже само по един представител на нашия пол — колкото и силно влияние да е оказал върху теб — е меко казано неразумно.
Саманта не знаеше защо реши да му отговори. Може би заради начина, по който полковникът изви веждата си, сякаш намекваше, че една жена няма как да не бъде неразумна. Може би вече й бе писнало от типично мъжкото чувство за превъзходство.
— Когато бях четиринайсетгодишна, най-добрата ми приятелка се влюби безумно в един млад лорд. Но когато й направи дете, любовта му, кой знае защо, изчезна — също както и самият той. Аз изродих бебето и го погребах. — Саманта погледна полковник Грегъри и се учуди как въобще е могла да го намира привлекателен. — Кажете ми, полковник, какво носи бракът на жената?
— Честният мъж не хойка, отнася се почтено към другите и издържа съпругата си — с глупава помпозност отвърна той.
— Намерете ми един честен мъж, и аз ще стана негова жена. — Усмивката й ясно изразяваше дълбоко недоверие към мъжете — по принцип — и към полковник Грегъри — в частност. — Евентуално.
Той не се усмихна, не се намръщи на грубото й поведение, не й каза, че щом е жена тя трябва да се подчинява на мъжете, без значение с какво количество мозък разполагат, в това число и на него.
— Значи баща ви е мъртъв?
— Да. — Толкова можеше да каже по въпроса.
— А майка ви?
— При ангелите. — Никога нямаше да забрави смъртта на майка си в една студена нощ преди толкова години.
Биха могли да се гледат минути без никой от двамата да сведе поглед, но Митън влезе със сребърен поднос, на който лежеше запечатан плик.
— Сър, това пристигна за вас от Лондон.
Полковник Грегъри отвори писмото, прегледа го, след което се изправи и се поклони на Саманта.
— Налага се да изляза. Моля, предайте на момичетата лека нощ вместо мен.
— Разбира се. — Саманта се поколеба. — Това бандитите ли са?
— Моите работи не ви засягат, мис Пендъргаст. — Очите му бяха студени като лед.
10
Дънкан препускаше със жребеца си по тънещия във вечерен сумрак път. Бяха служили заедно с Уилям в Индия, а от две години имаха съвместна мисия в Англия. През цялото това време случаите, в които беше получавал такова съобщение от приятеля си се брояха на пръстите на едната ръка: Сбито. Загадъчно. „Повикай подкрепление. Ела незабавно.“