Уилям беше идеалният воин. Той лесно поемаше командването и после изискваше безусловно подчинение. Военният опит на Дънкан обаче предизвикваше уважението му и той отдаваше на бойния си другар цялото дължимо внимание. Но не и сега. Не и тази вечер.
За това имаше едно-единствено обяснение: нещата най-после идваха на мястото си.
Дънкан дръпна юздите на Тристам, за да го насочи по страничната горска просека, която водеше до сечището. Когато пристигна там, завари Уилям, който го чакаше на гърба на своя скопец, животно, прословуто с необикновено сериозния си нрав.
— Какво има? — Дънкан се приближи до приятеля си.
— Получих известие от Трокмортън. — Полумесецът огряваше мрачната физиономия на Уилям. — Лорд и лейди Федърстоунбоу са се оттеглили от обществото и бягат на север.
— Готови ли сме да ги посрещнем?
— Поканите са разпратени и важните личности — генерал Уилсън, секретар Грей — ги приеха — беше им наредено да ги приемат.
— Придружени от съпругите си, предполагам? — Впечатлен от височайшите гости, Дънкан подсвирна възхитено.
— Естествено. Има кораб, който отплава за Ирландия от местното пристанище, който прави рейс на всеки две седмици. Лорд и лейди Федърстоунбоу възнамеряват да се измъкнат с този кораб. Когато пристигнат в имението си, съм се погрижил да получат известие, че той е отплавал съвсем малко преди да дойдат… — Дънкан се изсмя гръмогласно — и те ще се чувстват като корабокрушенци на пустинен остров, докато не научат, че на няколко мили от тях аз давам прием, на който присъстват хора, които знаят всяка държавна тайна.
По лицето на Уилям сякаш бе преминал ледения северняк.
— О, те няма да устоят на възможността да продадат още информация. Ще дойдат, привлечени като пеперуда от пламък.
— Коварен си като самия дявол — възхитено изрече Дънкан.
— Искаш да кажеш решителен. Стъпка по стъпка те напредват към Хоуксмаут.
— Стъпка по стъпка ли? Но защо? — Дънкан звучеше обезпокоено.
— Посещават хора, които биха могли да притежават информация, която ги интересува. Нощуват при тях и се стараят да създадат впечатлението за обичайно пътуване. Движат се напосоки през страната, вероятно с надеждата да заблудят евентуалните си преследвачи.
Тристам се размърда неспокойно, усещайки вълнението на ездача си.
— Но ако са наясно, че имат преследвачи по петите си, защо не ги изпреварят, като пристигнат в имението си?
— Имат много къщи. Може би се надяват, че Трокмортън няма да разбере къде точно са се насочили. — Преди Дънкан да успее да възрази, Уилям го възпря с повелителен жест. — От подслушани разговори Трокмортън си е извадил заключението, че лорд Федърстоунбоу се съпротивлява и клинчи.
— И защо се опъва толкова? — Дънкан бе срещал лорд Федърстоунбоу. Той му направи впечатление на глупав, арогантен човек, отдаден на клюки и разврат, и затова идеята, че такъв посредствен мъж е способен да заблуди най-добрите английски шпиони, му беше непонятна.
— Защото не вярва, че ги грози опасност.
Е, това просто довърши Дънкан.
— Този тип продава секретна информация на врага от тридесет години и не се чувства заплашен?!
— Той е аристократ от старата школа, който поставя себе си над закона. — Уилям не остави на Дънкан време да възрази. — Начинът, по който напуснаха Лондон, предизвика слухове, което бе добре дошло за Трокмортън и неговата агентска мрежа. Той допълнително пусна някои клюки, за да види няма ли съюзниците на двамата да се издадат по някакъв начин. — Уилям стисна ръката на приятеля си. — Граф Пашенка Фиърс Гайеф е напуснал града.
— Пашенка, а? — Дънкан отлично разбра значението на тази информация. Граф Пашенка беше елегантен мъж, популярен сред аристократичните среди, особено сред дамите; беше чужденец, който от години се движеше сред висшите кръгове на английското общество и разправяше на всеослушание тъжната си история за това как несправедливо е бил лишен от губерниите си в Русия. — Насам ли се е запътил? Него ли ще гоним по петите тази нощ?
— Според Трокмортън той е потеглил към имението на лорд и лейди Федърстоунбоу, откъдето смята да се измъкне през морето. — Двамата другари дочуха чаткането на копита по пътя. Това беше исканото подкрепление войници. Уилям снижи глас:
— Ако си изиграем правилно картите ще заловим не само предателите на родината, но ще пипнем и Пашенка, водача, пред когото се отчитат.