Отдалеч се дочу звукът от галопиращи копита. Някой препускаше устремно към тях. Уилям и тримата мъже се махнаха от сечището, и се притаиха в сенките покрай пътя.
Приведеният ездач беше младият Майло и Уилям се показа. Майло спря коня, пое си шумно дъх и извика:
— Карета! С герб! На главния път, на запад от Хоуксмаут.
— Какъв беше гербът — попита Уилям и се приготви за бясна езда.
— Не можах да видя, сър, беше тъмно.
— Сега? Тази нощ? — изпелтечи Гревил.
Уилям, Дънкан и Юън не си губиха времето с въпроси, а препуснаха напряко през гората към главния път подир Майло. Гревил ги последва с по-умерен ход.
Беше ли възможно? Бяха ли пристигнали лорд и лейди Федърстоунбоу? Когато достигнаха нанагорнището на пътя, мъжете нахлупиха шапки на главите си и ги омотаха с шалове така, че да могат да виждат. Превърнаха се в страшните бандити на Езерната област.
Каретата трополеше към тях. Те заеха позиции край пътя и Уилям стреля във въздуха, докато останалите насочиха пушките си към кочияша, който спря впряга от четири благородни коня.
— Парите или живота! — изкрещя Уилям.
Дънкан пришпори жребеца си към каретата и с грубо движение я отвори.
— Излизай!
— Ще има да разказвам за този поздрав на приятелките си — Топлият, кадифен глас принадлежеше на жена, която очевидно се забавляваше.
Уилям се радваше, че шалът покрива устата му, защото челюстта му увисна от удивление. Тереза? Тереза вече беше тук? Но в такъв случай тя трябваше да се е отзовала на поканата му мигновено.
Тереза подаде глава от каретата и лунната светлина разкри красивите й черти, които обаче се видяха тънки и остри на Уилям. Усмихна се, ала на Уилям му се стори, че усмивката й издава раздразнение. Тя слезе по стълбичките и застана насред пътя. Пелерината й зееше около деколтето и позволяваше на погледа да стигне до блестящата кожа на красивите й гърди. Гледката беше радост за мъжките очи — Уилям го признаваше — и фигурката й, както бе огряна от лунното сияние, изглеждаше възхитително.
— Красив бандит иска да отнеме бижутата ми. Само да кажа на домакина си, полковник Грегъри — ще му бъде забавно… Нали?
Дънкан сигурно беше стреснат от външността й, но успешно се вписа в ролята си на изпечен разбойник. Той пъхна пистолета обратно в кобура си, скочи от седлото, приближи се до дамата, свали шапката си и направи елегантен поклон.
— Милейди, с кого имам честта да разговарям?
— С графиня Марчънт, нещастнико, и горчиво ще съжаляваш за това. — Тя сграбчи Дънкан за косите, извъртя се и с едно бързо движение го повали на колене, измъкна пищова от кобура и го опря в челото му. С усмивка, която накара кръвта на Уилям да замръзне, Тереза се обърна към мнимите бандити:
— Или ще ме пуснете да си отида, или с него е свършено.
Гревил изблея като овца.
Юън дръпна коня си назад.
Дребната Тереза изглеждаше изпълнена с безмилостна решителност. Уилям даде знак и тримата обърнаха конете си към гората.
— Лакеите ми вече са извадили оръжията си. А сте се върнали, а са ви изпозастреляли.
Скрит зад едни клони, Уилям видя как Дънкан опита да се надигне и Тереза, без дори да го погледне, с всичка сила заби коляно в лицето му. Уилям за първи път виждаше тази страна от характера на Тереза. Тя неизменно бе модно облечена, фризирана и усмихната. Не приличаше на жена, способна да отблъсне четирима разбойници с деликатните си голи ръце.
С пистолет, насочен към главата на Дънкан, тя се качи в каретата и затръшна вратичката. Возилото затрополи по пътя към Силвърмиър.
Дънкан с олюляване се изправи на крака. Той покриваше носа си с ръка и гледаше след каретата с убийствен гняв. Уилям мълчаливо улови юздите на Тристам и изчака приятелят му да го яхне.
— Счупен ли е?
— Не мисля. — Дънкан попи кръвта от лицето си с носна кърпичка. — Но утре и двете ми очи ще са насинени. По-добре побързай, за да си вкъщи, когато гостенката ти пристигне. Ако това е жената, за която си решил да се венчаеш, бъди предпазлив, когато паднеш на колене, за да й направиш предложение. Има здрав ритник.
— Сър! — Викарият, мистър Уебър, се задаваше откъм Хоуксмаут и размахваше ръка. — В хана пристигна чужденец, очевидно доста заможен джентълмен. Преди да си легне, поиска да му покажат в коя посока се намира имението на лорд и лейди Федърстоунбоу. Да го задържим ли?
— Естествено. — Уилям обърна коня си към селцето. — Той не знае, че скоро ще го посетят най-дръзките бандити, които някога са нахлували в хан.