— Ами ако не открием нищо? — Дънкан попи кръвта от носа си.
— Ще го оставим да продължи към имението на двамата Федърстоунбоу и докато е там ще се погрижим да получи възможно най-секретната информация за плановете на английското правителство. — Уилям се усмихна студено. — Колко жалко, че когато се завърне с нея в Русия, ще узнае, че е невярна.
— Това ще го довърши — Съчувствието в гласа на Дънкан беше престорено.
11
На следващия ден, точно когато часовникът удари дванайсет, Тереза слезе по стълбището. Тя изглеждаше съвсем различно на дневна светлина — усмихната, с блеснали лешникови очи, с тъмни къдрави коси, които падаха на букли около слабото й лице, и с широки поли от невероятен розов сатен, които шумоляха при всяка нейна стъпка.
— Уилям, толкова се радвам да те видя отново! — Тереза протегна ръце и се усмихна с добре пресметната комбинация от резервираност и неподправено удоволствие.
Нищо общо с широкото гаменско ухилване, което беше сигурен признак, че мис Пендъргаст е развеселена, помисли си Уилям. Той пое протегнатите ръце на Тереза и любезно изрече:
— Благодаря ти, че се отзова на молбата ми. Съжалявам, че ме нямаше, когато си пристигнала снощи.
— А аз имах такава нужда от теб! — Тя се нацупи укорително. — Не ще ми повярваш, скъпи. Нападнаха ме бандити!
Както никога досега Уилям осъзна, че актьорството и преструвките не са силната му страна. Все пак се надяваше, че е успял достоверно да изобрази изненада и ужас.
— Какво? Къде?
— На пътя, недалеч от тук.
— Каква невероятна дързост! Господи, надявам се, че не са те наранили!
Тереза стисна здраво ръката му:
— Прислужниците ми храбро ги отблъснаха, но аз толкова много се уплаших!
Сега пък Уилям се надяваше, че не изглежда изненадан.
— Горката ти! Мислиш ли, че би могла… да ги разпознаеш?
— Знаех си, че ще ме попиташ, но отговорът ми е „не“. Бяха с маски и освен това в никакъв случай не искам да рискуваш живота си заради мен, скъпи. Не откраднаха нищо — Тереза докосна с ръка челото си, сякаш ей-сега щеше да падне в несвяст — освен… душевния ми покой.
Тя шегуваше ли се? Или лъжеше? Уилям рядко беше виждал жена да се проявява като Тереза снощи.
— Приеми извиненията ми. Безопасността на пътищата е моя отговорност, която в твоя случай не съм оправдал.
— Скъпи, от теб просто се излъчва добросъвестност, но не забравяй, че си земевладелец, а не ловец на крадци. Никой не очаква от теб да обикаляш пътищата нощем и да дебнеш злосторници.
— И въпреки това…
— Въпреки че наистина ми е чудно къде може да си бил снощи. Но не! Няма значение. — Тереза се засмя гърлено и махна пренебрежително с ръка. — Не ми обяснявай. Момчетата ще си останат момчета и ако ти си имаш някаква далеч не толкова благородна причина да отсъстваш в един часа през нощта, не искам да я знам.
Уилям се поклони леко. Изумително. Току що го беше обвинила в безполезност, в неумение да осигури сигурността на района, и му беше дала позволение да се отдава на разврат. Как смееше?
— Аз съм човек на честта — от възмущение гласът му прозвуча надуто и неестествено.
— Разбира се, скъпи.
Тогава Уилям осъзна, че е отговорил като помпозен глупак. Ако беше казал същото на Саманта, тя щеше да изсумти. Тереза ласкаеше мъжкото му самолюбие толкова изкусно, че той се запита какво всъщност мисли тя за него. Смяташе ли, че той се обезсърчава лесно, че е несигурен в себе си, че се нуждае от увереност?
Да. Разбира се, че да. Тереза мислеше така за всички мъже и затова на воля сипеше ласкателства, за да постигне своето, и изричаше лъжи, за да изглежда по-уязвима. Уилям го знаеше и преди не намираше нищо нередно в това. Обаче след безпрекословната прямота на мис Пендъргаст поведението на Тереза изглеждаше почти неморално.
— Има ли нещо, скъпи? Защо гледаш така странно? — Тереза се вторачи в лицето му и Уилям излезе от вглъбеността си.
— Причината е в новините ти. Потресен съм. — А може би причината беше в успешната вечер, когато бяха проникнали в покоите на Пашенка в хана. Той се беше оказал трудна плячка — държа Юън на мушка, докато Уилям не го повали с удар изотзад. Пистолетът беше гръмнал, и куршумът лизна ръката на Дънкан.
Снощи приятелят му определено не бе извадило късмет.
Завързаха Пашенка, претърсиха вещите му и отмъкнаха куп неща, в това число пари и писма, които той бе зашил в балтона си. Дори сега писмата пътуваха към Трокмортън и с помощта на ханджията Пашенка беше на път към Мейтланд, където — да се надяваме — щеше да се укрие до пристигането на лорд и лейди Федърстоунбоу.