Някои хора се казваха Саманта Пендъргаст.
— Ха! Не мога да повярвам, че има човек, който да не изпитва удоволствие от досега с величествената природа.
Уилям за малко не се изсмя при спомена за мис Пендъргаст — как беше убедена, че по поляните и в горите дебнат стръвници, как ситнеше през тревата, сякаш се боеше, че някое чудовище ще я сграбчи за глезена. Би дал цяла крона, за да види смаяната й физиономия, когато змиите са плъзнали по бюрото й.
Тереза го гледаше сякаш са му изникнали рога:
— Защо се усмихваш толкова странно?
— Няма специална причина. Сигурно защото съм гладен.
Уилям се нахрани добре. Тереза ядеше като птичка, намирайки си някакви незначителни теми, по които да чурулика, докато събеседникът й не приключи със закуската. Тогава тя се подпря с лакти на масата и весело попита:
— Е, ще обсъдим ли организацията на приема?
Някъде в къщата се затръшна врата. По стълбището изтопуркаха ботуши. Тереза подскочи, притискайки с ръка гърдите си.
— Каква е тази шумотевица?
— Чуваш децата. Предполагам, че сега са в междучасие.
— Мъж като теб не бива да се занимава с подобни неща. — Тереза смръщи неодобрително лице. — Та ти дори нямаш представа от изготвянето на учебна програма.
— Изготвих учебна програма.
— Те не я ли спазват?
Уилям едва не изсумтя.
— Имат нова гувернантка, която притежава уникалната способност да пренебрегва правилата и да налага своето.
— Уилям, изненадваш ме! — Тереза потупа ръката му в знак на укор. — Тази дебела бабишкера очевидно те е натикала в миша дупка.
— Ей-сега ще я видиш. — Уилям предпочиташе да не се замисля върху мрачното задоволство, което изпита. — Мис Пендъргаст и децата слизат.
Едно по едно децата излязоха на верандата. Уилям се намръщи. Те бръщолевеха неспирно, ала строят им беше безупречен, облеклото — изрядно, а на лицата им грееха усмивки. С изключение на Агнес. Това момиче сякаш беше абонирано за киселото настроение.
Някога двамата се разбираха отлично. Къде бяха отишли времената, когато тя сядаше на коленете му и изплакваше скърбите и радостите си? Измери с око ръста й. Кога беше пораснала толкова?
Кайла ги забеляза първа и на изразителното й личице се изписа ужас. Емелин се блъсна в нея, Хенриета се блъсна в Емелин и редицата колебливо спря.
Мис Пендъргаст се зададе иззад ъгъла, пляскайки с ръце.
— Хайде, момичета, защо спряхте! Мара трябва да репетира песента си за планините и нищо… — Тя се закова на място, когато ги зърна двамата с Тереза и зяпна точно като Кайла, но бързо се овладя, отиде при най-малкото момиченце и поведе редичката към полковника и гостенката му.
Направи реверанс.
Агнес сякаш всеки момент щеше да избухне в плач.
Какво му имаше на това дете? С всеки изминал ден ставаше все по-емоционално.
Уилям изгледа гневно дъщеря си и същевременно се изправи, за да осъществи формалностите по представянето.
— Деца, надявам се, че помните лейди Марчънт?
— Да, татко — отвърнаха момичетата в един глас и се направиха лек реверанс. — Как сте, лейди Марчънт?
— Благодаря, чувствам се много добре. — Тереза се отпусна в стола си и се обърна към Вивиан:
— Значи ще репетираш песен, Мара?
— Аз не съм Мара. — Вивиан посочи сестра си. — Тя е Мара и пее досущ като мама.
Тереза ядосано присви устни и не рискува да заговори друго момиче по име.
— Много хубаво. Несъмнено всички сте много талантливи.
— Да, лейди Марчънт — отвърнаха в хор момичетата.
Уилям, който още стоеше изправен, се обърна към Тереза:
— Лейди Марчънт, позволете да ви представя нашата гувернантка, мис Саманта Пендъргаст.
Саманта направи втори реверанс.
— За мен е чест, милейди.
Тереза я огледа изпитателно от глава до пети с поглед, който смрази Уилям.
— Струва ми се, че вие не сте обикновена гувернантка, права ли съм?
Саманта нито се усмихна, нито се намръщи, обикновено изразителното й лице сега бе напълно лишено от емоции.
— Работя за лейди Бъкнел, мадам. — Младата гувернантка направи трети реверанс, сякаш това обяснение беше достатъчно. — А сега ще ни извините, надявам се. Имаме толкова малко време преди да започне следващият ни урок по…
— Математика, мис Пендъргаст — подсказа й Хенриета.
— По математика — съгласи се Саманта. Кимна на Уилям, поведе момичетата по верандата и скоро те се скриха от поглед.
Тереза седна с ръце, опънати в юмруци.
— Ама че нахалница.
— Нима? — Ако сега ти се струва нахална, какво ли щеше да кажеш, ако я беше видяла в първия ден от пристигането й?
Тереза изглежда осъзна колко злобно се държи, защото се отпусна и сложи ръка върху неговата.