След дълъг момент на колебание вратата бавно изскърца и се отвори.
Агнес. Агнес стоеше на прага, същинска миниатюрна версия на Саманта — с проста бяла нощница, боси нозе и сплетена коса. Момичето трепереше конвулсивно; очите му бяха разширени от уплаха.
Саманта незабавно скочи от леглото и краката й изтопуркаха до ледения под, но после застина нерешително на място. Дали да отиде при детето, което се разкъсваше между желанието до побегне и да остане, или да изчака Агнес сама да отиде при нея? Накрая тя свали шала от раменете си и го подаде на момичето.
— Заповядай, миличка, ще измръзнеш.
Лицето на Агнес се изкриви от плач. Тя се втурна в прегръдките на Саманта и се вкопчи здраво в нея, сякаш младата жена беше последната й надежда за спасение.
— Какво има, миличка? — Саманта отметна кичурите, нападали по челото на Агнес.
— Аз… ужасно е… — хълцукайки проплака момичето. — Не зная… как да го кажа… Боли… Умирам…
— Умираш? — Саманта беше изумена. — Как така умираш?
— Защото… защото аз… — Агнес скри лице в рамото на Саманта. — Толкова… е отвратително.
Злокобно подозрение се зароди в Саманта и тя си пое дълбоко дъх.
— Ти умираш и казваш, че с теб става нещо отвратително?
— Аз… аз…
Детето не може да изрече думите, пък и беше ли необходимо? Някой вече трябваше да й е обяснил тези неща.
— Кръв ли ти тече?
Агнес я погледна слисано със зачервените си и подути от плач очи.
— Откъде знаеш?
Саманта овладя бесния гняв, който заплашваше да се надигне в нея. Постара се да отговори колкото се може по-спокойно.
— Това е нещо съвсем естествено, което се случва на всяка жена.
— На всяка ли? — попита Агнес, преглъщайки едно ридание.
— На всяка.
— Кога?
— Веднъж в месеца.
За момент Агнес осмисли информацията, после се заля в нов порой от сълзи:
— Отвратително!
— Да, така е.
Когато Саманта най-накрая успокои момичето и му обясни фактите, за да знае как да се справя с проблема за в бъдеще, тя беше едновременно разгневена до немай-къде и изпълнена със съчувствие. Нищо чудно, че Агнес беше толкова емоционална. Детето е страдало от първата си менструация, било е оставено да се справя само със страховете си без да е подготвено за промяната, настъпваща в собственото му тяло.
— Може ли да спя при теб? — едва чуто попита Агнес.
„Стане ли девет часът, децата си лягат. Не позволявам изключения.“
Е, полковник Грегъри да върви по дяволите. Смяташе, че се грижи невероятно добре за дъщерите си, а ето до какво бяха довели неговото невежество си и пълната му липса на заинтересованост.
— Разбира се, че може — отвърна Саманта. — Нали сега с тебе сме големите момичета вкъщи.
Агнес непохватно се покатери на кревата.
— Благодаря ви, мис Пендъргаст. Не исках да си лягам в онова легло. — Момичето потрепери. — На сутринта всички ще разберат.
— Марш в другия край! — Саманта се покатери при Агнес. — Ще разберат само жените, а те ще те приветстват като една от тях. Пък и това нещо си има добрите страни. Заради него един ден ще държиш бебе в прегръдката си.
— Ами тогава можеше да изчака докато се оженя! — отговори момичето с предишния си заядлив тон.
Саманта удържа усмивката си.
— Както и да е, време е да измислим в каква прическа ще вдигнеш косата си.
Агнес се изправи и обви с ръце коленете си. Гласът й прозвуча по-бодро:
— А ще мога ли да ходя вече с дълга пола?
— Не и преди да навършиш петнайсет години. Ще споделя с теб истината: Дългите поли изглеждат страхотно, ала непрекъснато ти се пречкат. Представяш ли си да се изкатериш по дърво с дълга пола?
— Мога да се изкатеря до тази стая, понесла кутия със змии.
Отначало Саманта затаи дъх от ужас, после удостои Агнес с убийствен поглед:
— Да не си… посмяла! Ще си отмъстя, като направя живота ти черен, заклевам се.
— Знам. — Устните на момичето се изкривиха в зловеща усмивка. — Но мога да се изкатеря и до стаята на лейди Марчънт…
Сърцето на Саманта подскочи радостно при тази мисъл, но тя побърза да си придаде намръщеното изражение на благовъзпитана гувернантка:
— Идеята ти не е от най-добрите.
— Тя иска да се омъжи за татко.
— Няма откъде да го знаеш.
Агнес изпепели Саманта с пламтящия си от презрение поглед.
— Не ги ли видя на вечеря? Тази жена го гледа както паяк гледа муха.
Саманта си помисли, че би трябвало да се засмее. Само че въобще не й беше до смях и това никак не й харесваше.
— Мисля, че баща ги е достатъчно възрастен, за да се оправя сам.
— И беше заела твоето място на масата.
Странно. На Саманта никак не й се беше понравило, че трябва да седне с децата и е напълно изключена от обсъждането след вечеря, което вече не беше на образователна тема, а с право можеше да се нарече разговор, воден изцяло от лейди Марчънт, докато полковникът само слушаше със замислена усмивка.