— Какво става с тялото й?
— От тази вечер тя е жена. — Саманта въобще и не помисли да го успокоява.
Той се втренчи в нея неразбиращо.
— Започна месечното й кръвотечение — добави Саманта, правейки се, че проявява търпение.
Уилям Грегъри направи крачка назад.
— Мис Пендъргаст! Това не е предмет, който вие и аз трябва да обсъждаме!
Как смееше?!
— И с кого да го обсъдя? Или може би е по-добре да кажа с кого ще го обсъдите вие? Нали сте й баща? Твърдите, че поемате отговорността за всичко, което се случва на дъщерите ви, обаче пренебрегвате този важен етап, през който всяка една от тях ще трябва да мине?
Уилям отвори уста от изумление. За пръв път, откакто го беше срещнала, той нямаше думи.
— Не съм пренебрегвал нищо, което е от значение за добруването на дъщерите ми — най-сетне, процеди през зъби той. — Това е напълно естествено състояние. Уверен съм, че някоя от техните учителки им е разказала за него.
— Не е било в програмата. — Саманта се облегна на стената и стисна ръце, за да не разтърси здраво този непоносим мъж. — Жените не са по-различни от мъжете. Никоя жена не иска да каже на едно дете, че тялото му ще претърпи промени на прага на женствеността, и че тези промени могат да бъдат болезнени и объркващи. Как смеете да предположите, че някой друг ще има грижата за нещо толкова важно?
— Мис Пендъргаст, няма да търпя подобен тон.
Решението й да запази спокойствие беше разклатено под напора на всепомитащ гняв.
— О, ще търпите. Някой трябва да хвърли в лицето ви грубата истина. Вие си хойкате някъде по цяла нощ без да знаете, че момичетата се тревожат за вас, без да знаете, че собствените ви бавачки заговорничат срещу гувернантката, без да знаете за болестта на Кайла и страховете на Мара, за кошмарите на Вивиан или цикъла на Агнес. Въобразявате си, че сте много демократичен, защото вечеряте с децата си, но правите всичко по силите си между вас да не протече непринуден разговор, а някаква скучновата лекция по тема, която сте избрал по свое усмотрение.
— Грижа се момичетата да оползотворяват времето си. — Полковник Грегъри отстъпи с една крачка.
— Не познавате децата си и не им давате шанс да говорят свободно с вас. Не им позволявате да изкажат страховете и надеждите си, да пораснат уверени в себе си. Никога не си признавате, че може и да сгрешите и определено не можете да си признаете, че не знаете всичко на този свят. Доказахте, че сте наясно с видовете риба, които се въдят в Езерната област, и че не сте наясно с децата си. Всяка нощ сте по петите на бандитите. — Саманта посочи към парадния вход. — Време е да останете у дома с момичетата!
— Мис Пендъргаст! — Уилям посегна с две ръце към нея и спря на сантиметър от раменете й. Вместо това притисна ръце към стената от двете страни на главата й. В очите му светеше гневен пламък, гърдите му се вдигаха и отпускаха бясно. — Събирайте си багажа! Уволнена сте.
Саманта посочи към вратата с трепереща ръка. Гласът й също трепереше, когато проговори:
— Агнес мислеше, че умира.
Уилям си пое дъх. Лицето му пламна, после стана бледо като на смъртник.
— Мислеше, че кръвта й ще изтече. Ако според вас съм си позволила твърде много и сте решили да ме отпратите, не мога да ви спра, но знайте, полковник Грегъри, че всяка от дъщерите ви рано или късно ще се изправи пред този проблем и подозирам, че само след няколко месеца Вивиан ще се сблъска с него. Трябва някой да ги преведе през прага на женствеността. След няколко години Агнес ще си намери съпруг и някой ще трябва да я подготви за първата брачна нощ и майчинството, за реалността, която се крие зад приказките за щъркели и феи. Способен ли сте на това, полковник Грегъри? — Саманта се наклони към него и младият мъж почувства горещата вълна на гнева й. — Способен ли сте?
Очите на Уилям блеснаха. Ръцете му започнаха да треперят.
— Не знаеш кога да млъкнеш — изрече ядно той, след което сведе глава и впи устни в нейните.
В първия момент Саманта бе под въздействието на речта си и не разбра какво точно се случва. И тогава осъзна. Той ме целува. Полковник Грегъри ме целува.
Гняв. Объркване. Изумление. Тя се откъсна от него и притисна отбранително с ръка коприненото шалче на гърлото му.
— Ти луд ли си?
— Как мислиш? — Той отново впи устни в нейните.
Тя мислеше… че навярно е луда, защото целувката му беше невероятна. Та те се бореха!
Но целувката му беше невероятна.
Ами децата… Ами Агнес…
Те спяха. Нямаше кой да ги види. Нямаше кой да ги спре.
Целувката му беше невероятна.
Лошо. Много лошо.