— Не бива да правим това. — Саманта отново се отдръпна.
— Не. — Но Уилям остана на мястото си.
— Ти си си ти, аз съм си аз и между нас няма нищо общо.
— Да. — Лицето му се доближи до нейното. Вълшебна близост. Дъхът му ухаеше на портвайн — остър и благоуханен, като онази първа щедра глътка, която тя отпи от чашата. Виждаше брадата, набола по брадичката му, виждаше щедрата, плътна, чувствена извивка на устните му.
Вършила съм какво ли не през живота си, но това е най-лошото.
Тя сграбчи краищата на копринено му шалче и притисна лицето му към своето.
Ръцете му се опираха на стената от двете страни на главата й. Тялото му се наклони към нейното. Той я докосваше единствено с устни. Ако останеше безучастна, може би целувките скоро щяха да му омръзнат. И все пак бе готова да се закълне, че топлината му я обгръща като одеяло. Мирисът му беше тръпчив от кожата на ръкавиците и ботушите му. Устните му търсеха очертанията на нейните, бавеха се на ъгълчетата, притискаха се сладостно към устата й.
Саманта изпърха с мигли и притвори клепачи. Стори й се, че наоколо заблестяха скъпоценни камъни: рубини, сапфири, изумруди. Усещаше как вената на гърлото му пулсира яростно там, където я докосваше с пръстите си, как сърцето й туптеше като лудо.
Значи затова мъжете и жените се целували. За да се видят, почувстват, опознаят по един невъзможен, великолепен начин. Би могла да стои тук цяла нощ и да приема даровете на милувките му.
Тогава езикът му се плъзна по устните й.
Очите й рязко се отвориха. Това беше езикът му! Тя обви пръсти около китката му и я задърпа. Китката му… дебела като ствол, покрита с разкошни твърди косъмчета.
— Отвори уста. — Устните му, топли и интимни, се притиснаха към ухото й.
Не беше съвсем сигурна, че го е чула правилно. Клепачите й се повдигнаха.
— Какво? Защо?
Той също повдигна клепачи и я погледна. Лицето му беше толкова близо до нейното, че тя виждаше всяка черна, извита мигличка, която обрамчваше чудно сините му очи.
— Точно така — прошепна той, притвори клепачи и езикът му се плъзна между зъбите й.
Саманта затвори очи и възхитено разтвори устни.
Първата целувка беше само прелюдия, опознаване. Сега езикът му се плъзна в устата й и се зае да я изследва, сякаш вътре го чакаше истинско съкровище. Това я караше да се чувства по един… различен начин. Не като самоуверената, независима жена, каквато я беше направил животът, а като единствената, обожествявана, желана любима. Дишането й се накъса и учести. Гърбът й се подпря плътно на стената и тя поиска да отвърне на целувката му.
Никога досега не беше искала подобно нещо и не знаеше какво да предприеме. Но с Уилям… по някакъв начин силата му й въздействаше. В съзнанието й започнаха да се раждат образи… сцени, в които бяха само той и тя; телата им се преплитаха, ръцете му я докосваха на едни потайни кътчета, които никога не бяха познали мъжката ласка. Представи си го без дрехи — мускулест, космат, силен. Представи си как щеше да изпие с поглед. Представи си как ще… ще я плени с онези неща, които винаги беше презирала, защото носеха на жените само скръб, освен това звучаха скандално и отблъскващо. Но кой знае защо перспективата да ги изживее с него я въодушевяваше, сякаш те бяха наистина прекрасни, като вода, с която да утоли дългата жажда или кадифено меката козина на животно, което гали изнурената й кожа.
Той беше нежен, ала настоятелен. Главата му се наклони първо наляво, после надясно, докато Уилям я вкусваше, разпалваше желанието й да му отговори.
Гърдите й изтръпнаха и зърната им щръкнаха. Саманта стисна бедра, за да облекчи чувството на дискомфорт, парещата влага в центъра между тях. Това помогна… и същевременно влоши нещата. Искаше да спре, трябваше да продължи. Искаше да се притисне към тялото му, но някаква блуждаеща частичка мъдрост я държеше плътно притисната до стената. Китката му започна да трепери под пръстите му, езикът му се раздвижи около нейния и тя му отговори — изумено, неловко, нетърпеливо. Целувките му станаха отчаяни, изискваха все повече страст, разпалваха все по-силно желанието й, подтикваха я към отдаване.
Искаше той да наруши мълчанието. Напрегна се да чуе…
Подскочи и шумно си пое дъх, отдръпвайки лицето си от неговото. Полковник Грегъри се изправи.
— Какво? Какво има?
— Мисля, че, че чух… нещо. Нещо като хлопването на врата.
Уилям се огледа.
— Така ти се е сторило. — Той сграбчи раменете й и плъзна ръце по тях, но миговете страстна лудост си бяха отишли безвъзвратно. — Очите ти… колко необикновен е цветът им.
— Най-обикновено кафяво. Като пръстта — Саманта почти не разбираше какво говори.