— Не, тази вечер те са като мед — златисто кафяви, широко отворени и замислени. — Той повдигна брадичката й. — Знаеш ли, че имаш най-изразителните очи на света?
Тя поклати отрицателно глава.
— В тях мога да чета мислите ти.
— О! Не! — Саманта се чудеше къде да се дене. Мислите й бяха устремени към него и съвсем не можеха да се нарекат невинни. Тя извърна поглед.
Той се засмя доволно и Саманта се почувства още по-несигурна.
— Можеш да ме прелъстиш единствено с очи.
Притеснената мис Пендъргаст отново го измери с поглед.
— Нямам подобни намерения.
— Знам. Тази целувка… не трябваше да се случва.
— Да. Разбира се. Не трябваше.
Но ето че той отново разтриваше раменете й.
— Не бива да повтаряме грешката си.
— Не бива. Никога.
Саманта заби поглед в босите си крака, стъпили на студения, твърд под. Никога не се беше чувствала толкова жива.
Да, тя беше целунала полковник Грегъри. Да, беше си мечтала за това. Тайно. В най-тъмните кътчета на съзнанието си.
Но да се отдаде на тайния си копнеж — при това толкова дълго и в такива изумителни подробности… и което беше по-важно, тя беше изпитала удоволствие. И той го знаеше. Как щеше да се изправи лице в лице с него утре на дневна светлина? Та тя дори сега не можеше да посрещне погледа му!
— За какво разговаряхме… допреди малко? — Това не беше полковникът, който тя познаваше. Гласът му преливаше от обич и нежност. Реакцията на тялото й беше мигновена.
Тя трябваше да се овладее.
— По-рано… ти ми каза, че съм уволнена. — Надяваше се, че босите й стъпала са останали незабелязани. Лейди Бъкнел никога не й беше казвала нещо за краката. Но щом една дама щеше да наруши всички правила на благоприличието, ако подаде ръка, непредпазена от ръкавица, на който и да било мъж, то сигурно санкциите относно разхождането с необути крака бяха още по-жестоки. — Да си събирам ли багажа.
— Не! Не. Аз… бях ядосан. — Той се поизкашля. — казах недопустими неща.
Саманта вдигна поглед и видя, че той наблюдава босите й крака с лека усмивка.
Побърза да ги скрие под пеньоара и тогава осъзна, че не носи нищо под нощницата. Докато тя се тревожеше за босите си стъпала, той беше видял… не можеше да е видял нещо. Пеньоарът беше завързан, а нощницата беше от плътна, непрозрачна материя, която не прозираше. Но самата мисъл, че е била тук, с него, когато той е можел да повдигне подгъва на нощницата и да прокара ръка по голата й кожа чак до… Саманта здраво притисна коленете си, ако Уилям беше го беше сторил, щеше да открие, че вътрешностите й са се разтопили; очевидно това беше станало, щом сърцевината й беше толкова влажна и набъбнала.
— Надявам се да останеш. Моля те. — Когато не получи отговор, Уилям изправи рамене, отпусна ръце покрай тялото си и отстъпи крачка назад. — Тазвечерната грешка няма да се повтори. Аз не се целувам… тоест целувам се, но не и гувернантките си. Да натрапваш вниманието си на младата жена, която работи за теб е действие, достойно за страхливец и негодник. Напълно осъзнавам това. Не знам какво ме прихвана.
Лицето й пламна. Тя знаеше, и то отлично. Представата за това й причини нещо повече от лек дискомфорт.
— Ти не си ми натрапил вниманието си. Можех да изкрещя… или нещо подобно.
— Както и да е, очевидно е, че ти си млада дама, неопитна в любовното изкуство…
— Целувката лоша ли беше? — шокирано промълви Саманта.
— Не! — Той погали с пръсти устните й.
Тя едва се удържа да не ги захапе нежно, а после да ги обсипе с целувки.
— Не, въобще не — продължи той. — Достави ми истинска наслада. Целувката ти беше всичко, за което копнеех.
Той е копнял за целувката ми?
— Но ти не обви врата ми с ръце, и когато те целунах за първи път, ти не ми отговори. — Той отново погали устните й, сякаш не можеше да се насити на допира до кожата й. — Ти не се съпротивляваше, по-скоро беше объркана.
— И си разбрал това само защото си ме целунал?
— А ти не можеш ли да опишеш как съм се чувствал аз?
— Ами… — тя заби поглед в краката си и почна да върти горното копче на нощницата си. — Да.
— И аз също. — Уилям сведе поглед към пръстите й. — Когато една жена реши да съблазни някой мъж, тя целенасочено разкопчава някои копчета на стратегически места, за да може той да зърне гръдта й.
Саманта пусна копчетата, сграбчи краищата на пеньоара и се уви по-плътно в него. Макар да беше добре закопчана, Уилям така я изпиваше с поглед, че тя се почувства гола.
— Ако знаеш какво ми причиняваш, когато… — Той сякаш не можеше да се удържи. Ръката му внимателно развърза възела на колана й. Дланта му се обви около кръста й, после се спусна по бедрото й. — Не. Разбира се, че не знаеш.