Една мисъл завладя Уилям и той се втренчи в камериера си:
— Жените харесват зеленото?
Клийвърс намести двуредното зелено сако на закачалката.
— Да, полковник, разправям го откак жена ви се помина, но кой да ме слуша?
С обичайната си решителност, без да се замисля за мотивите си, Уилям направи избор.
— Добре тогава. Подай ми зеленото сако. — Той взе тъмнозеленото копринено шалче и го завърза около гърлото си с грижа към детайла. Облече си черен жакет с тъмнозелена бродерия по реверите.
Клийвърс стоеше на място и го гледаше със зяпнала уста. Черното сако се полюшваше в ръцете, му.
— Побързай, човече!
Стреснатият Клийвърс захвърли черното сако и му помогна да облече зеленото. После му подаде лъснатите до блясък ботуши и Уилям обу първо единия си крак, после другия.
Да, тая работа с шпионите най-сетне щеше да се нареди. Освен това новата гувернантка се оказа неочаквано попадение. Е, то се знае, не беше лишена от склонност към прекалена критичност и снощи си беше позволила доста при тълкуването на характера му, но колкото и тъжно да беше, тя имаше право.
Слава богу, че го беше утешила по един наистина фантастичен начин.
Уилям изчака нетърпеливо Клийвърс да нагласи коприненото шалче на врата му и да оправи сакото му.
— Благодаря ти, Клийвърс.
Старият човек сключи ръце пред гърдите си и огледа резултатите от работата си.
— За нищо, полковник — отвърна той И побърза лукаво да добави:
— Предполагам, че одеянието ви е в чест на лейди Марчънт?
— На кого? — Уилям го изгледа неразбиращо. — А, да. Лейди Марчънт.
Клийвърс погледна замислено господаря си, който крачеше по коридора. Може би слуховете, които се носеха из къщата, бяха верни.
Уилям не беше осъзнал, че Агнес е пораснала толкова бързо. Никога не му беше хрумвало, че дъщерите му ще се нуждаят от женска помощ и това повече от всичко друго показваше доколко го беше завладяла жаждата за отмъщение. Той се гордееше със своята подготвеност, а ето че се беше провалил с най-голямото си момиче. И то с гръм и трясък. Той не беше мъж, който понася лесно провалите, особено своите, и щеше да компенсира пропуските си. Още днес. Сега.
Завъртя бравата на класната стая.
Дъщерите му седяха на чиновете и Уилям с изненада установи, че Саманта преподава урок по история. Тя спазваше програмата и в същото време говореше с такова въодушевление, че децата я гледаха с блеснали очи. Стомахът му се присви от странното усещане: за първи път от много време насам момичетата бяха едно щастливо цяло — и това благодарение на Саманта. Тя стоеше пред черната дъска с показалка в ръка. Приказваше с възторжения тон на страстна почитателка:
— Както виждате, кралица Елизабет е обединила нацията, сполучвайки да избегне встъпването в брак, който би я направил зависима и би подкопал устоите на властта й в управляваното от мъже правителство. Няма значение какво ви казват мъжете — възможно е една жена да преуспее в живота и без съпруг!
Уилям се намръщи. Всъщност тя на какво учеше децата? Седем чифта очи се обърнаха към него.
— Татко! — Агнес се изправи на крака.
Останалите понечиха да последват примера й, но той ги възпря.
— Не ставайте, не ставайте!
Усмихна се на Саманта и тихо се придвижи до дъното на класната стая, където се подпря на масата. Скръсти ръце и й кимна да продължи.
Тя отново вдигна показалката, само че сега на бузите й бяха красиво обагрени от две червени петна. Погледът й не спря върху него.
Очевидно си спомняше целувката му.
Не трябваше да се ласкае толкова. В края на краищата той окуражаваше Тереза да вярва, че ще й предложи брак. Логиката му казваше, че Тереза е съпругата, от която се нуждае. Също така логиката му казваше, че похотта, която го мъчеше жестоко при вида на Саманта, е достойна за презрение.
— Добрата кралица Бес отблъсквала атаките на испанците години наред с комбинация от хитрост и празни обещания. Без съмнения това са женски средства, но тези средства са проработили, когато нищо друго не дало резултат.
Вивиан беше подпряла брадичката си с една ръка и гледаше ококорено Саманта.
— Какво направила тя, мис Пендъргаст?
— Обещала, че ще обмисли евентуална женитба с испанския крал, макар отлично да е знаела, че стане ли негова съпруга ще зависи от волята му, и че Англия ще стане васал на Испания.
Очите на Саманта се стрелкаха около Уилям и от време на време докосваха раменете му, гърдите му, шията му, но нито веднъж не се спряха на лицето му. Уилям се наведе и улови погледа й, при което тя пламна още повече и заекна леко: