— К-когато испанецът разбрал, че Елизабет си играе с него и атакувал нашето крайбрежие, Англия вече била морска сила и разгромила испанската Армада.
Саманта наистина беше красива: разкошно руси коси, невероятно топли кафяви очи. Висока, слаба… някои биха я намерили за твърде слаба, и щяха да сбъркат. Уилям харесваше жени, чиято плът не преливаше от дрехите и лесно можеше да си представи, че когато смъкне корсажа й… но не. Нямаше право да мисли така. Ако някога му се отвореше сгоден случай да смъкне корсажа й… не, и тази мисъл беше порочна.
Но всеки мъж си има своите фантазии без значение дали ги отрича, и Уилям знаеше, че може да обхване гърдите й в шепа, да ги държи, да ги милва, да ги засмуче…
Обзе го внезапно усещане за дискомфорт и му се стори, че всички погледи са насочени към него, затова побърза да преметне крак върху коляното си.
Проблемът беше, че Саманта носеше абсолютно неподходяща рокля: от лилав муселин, поръбен с розов сатен. Гувернантките не се обличаха така. Не преподаваха с такъв възторг. Не се целуваха… като изумени девици, с цялата страст и всеотдайност, на която е способно съществото им. Саманта не трябваше да бъде гувернантка. Би й подхождало да е хурия, или куртизанка… или съпруга.
Уилям заби поглед в пода. Съпруга. На другиго. Не на него. Тя не отговаряше на нито един критерий от списъка му. Не знаеше нищо за произхода й. Не знаеше нищо за семейството й. Познаваше темперамента й, който съвсем не можеше да се нарече умерен. Очевидно помежду им нямаше нищо общо. И все пак в главата му се въртеше мисълта… че може би тя е жената за него.
Което си беше отявлена глупост. Той беше поканил Тереза, за да види как ще се впише тя в семейството му, а вместо това имаше очи само за Саманта. Къде беше останал здравият му разум?
Пък и основната част от вниманието си трябваше да посвети на проблема със залавянето н двамата Федърстоунбоу.
Той можеше да се оправи с тях и същевременно да ухажва лейди Марчънт. Но не можеше и да помисли за подобно нещо, докато е зает с ухажването на Саманта.
Изсумтя. Божичко, та той дори не можеше да стои прав, докато тялото му се измъчваше от жажда по красивата гувернантка.
Уилям вдигна поглед и установи, че Саманта и децата са го зяпнали.
— Не сте ли съгласен с мен, полковник? — попита Саманта със захаросан глас. Вече не избягваше лицето му и надменно го гледаше очи в очи.
Уилям огледа момичетата. Не можеше да си признае, че не е слушал — това щеше да подкопае авторитета на Саманта. Но също така беше невъзможно да се съгласи на сляпо с нещо, което не е чул. Той внимателно подбра думите си.
— Просто се чудех как сте достигнала до тези изводи.
— Че нейно величество кралица Елизабет е един от най-изтъкнатите тактици в историята на Англия? С какви аргументи, за бога, ще оборите въпросната теза? — подхвърли саркастично младата жена, поставила ръце на кръста си.
— Не, не! Съгласен съм с вашето твърдение. Просто вярвам, че тя, както и много други от нашите високопоставени военачалници, се е сдобила с величието си, защото е правела добър подбор на своите съветници и обикновено се е вслушвала в мнението им. — Уилям отново беше в състояние да се изправи и стана на крака. — Но и тя, подобно много наши високопоставени военачалници, понякога е действала на своя глава.
— Добре казано, полковник! — Саманта го дари с щедрата си усмивка. — Кралица Елизабет е била абсолютен монарх, но в същото време не е била тиранин като толкова много от кралете ни.
Уилям отвърна на усмивката й.
Бузите й за пореден път поруменяха.
В класната стая настана пълна тишина, докато двамата се измерваха с поглед. Двама души с нищо общо помежду си и все пак с толкова много допирни точки.
— Татко, ше оштанеш ли и жа математика? — попита Емелин.
Уилям се отърси от завладялата го магия и коленичи до момиченцето.
— Защо математика, Емелин?
— Защото ижваждането е тлудно — нададе вопъл Емелин.
— Не и за теб. Ти си най-умната ми дъщеря — Шепотът на Уилям озвучи всяко кътче на класната стая.
— Друг път! — възмутено ревна Кайла.
Уилям протегна ръце и остави децата да се накачулят върху него. От години не се бяха прегръщали така: огромна прегръдка, израз на голяма обич, която трая толкова дълго, че когато вдигна поглед очакваше както някога да види Мери, която ги гледаше с усмивка. Сега вместо нея видя Саманта и се зарадва. Мери би я одобрила заради нейната доброта, дисциплина, любов към децата.
Агнес стоеше настрана и следеше погледа му към Саманта. Той протегна ръка към нея. Неговата дъщеря-жена се усмихна и я стисна. Уилям я поднесе към устните си в знак на обич.