След като прегърна всички момичета заедно и поотделно, и увери Кайла, че тя е най-умната му дъщеря с изключение на Хенриета, Вивиан, Агнес, Мара и Емелин, той отиде до Саманта, повлякъл децата след себе си, и се поклони на единствената гувернантка, която беше надхитрила дъщерите му.
— Справяте се великолепно с обучението на момичетата.
— Благодаря ви, полковник, за мен е удоволствие. — Тя го изгледа с необичайна сериозност.
Той погледна децата, които бяха увиснали на ръкавите му.
— Готови ли са роклите ви?
Момичетата заговориха в един глас и всяка се опитваше да надвика другите. Уилям ги накара да млъкнат и посочи Агнес.
— Още не, татко, но почти. Непрекъснато правим проби.
— Много е досадно — добави Хенриета.
— Щом дъщеря ми е отегчена, незабавно ще наредя на шивачката да спре.
— Не! Преструвам се, че съм принцеса, която ще ходи на собствения си бал и времето лети неусетно. — Хенриета помисли малко и се намръщи — Освен когато ме бодат с иглата.
Останалите момичета се съгласиха със стон.
— Горя от нетърпение да ви видя с тях. Сега отивам да планирам приема, а вие, деца, се захващайте с математиката. — Уилям погали Емелин и Агнес по бузите, после, без да се усети, помилва и Саманта.
Саманта веднага отдръпна глава.
— Не съм някоя от дъщерите ви, полковник Грегъри!
Движението й, укорът й го разгневиха.
— Не съм се съмнявал, мис Пендъргаст. — Той я изгледа с жарък поглед и я застави да си спомни случилото се между тях.
Лицето й отново пламна, само че тя здраво стисна устни. Отказваше да бъде обуздана със сила. Само най-сладките оръжия щяха да я подчинят.
— Довиждане, мис Пендъргаст — сърдито изрече Уилям. — Деца. — Прониза я за последно с поглед и се запъти към верандата.
Не била някоя от дъщерите му? Щеше да види тя!
14
Както Уилям очакваше, Тереза се беше разположила царски под тентата на верандата, изпълнявайки обещанието си да я превърне в център на приготовленията за приема. Навсякъде по масичката пред нея бяха пръснати списъци с различни бележки и отметки. До ръката й имаше звънче, с което тя извикваше прислужниците, които непрекъснато сновяха нагоре-надолу, получавайки инструкции, за чието изпълнение после се отчитаха. Белите, розови и червени карамфили във вазата се полюшваха весело, разклащани от повея на ветреца. От Тереза, както беше установил Уилям, щеше да излезе превъзходен главнокомандващ.
Тя щеше да му бъде добра съпруга.
— Уилям, най-сетне! — Тереза го посрещна с усмивка и протегна ръце към него.
Той ги пое и галантно ги целуна. Тя незабавно ги дръпна и вдигна писалката си. Аха, значи не го вземаше на сериозно. Тереза натопи перото в мастилницата, написа няколко думи и оповести:
— Реших. Ще опънем шатри на ливадата между къщата и езерото и ако времето е хубаво, ще обядваме в тях и трите дни. — Тя изглеждаше свежа и отпочинала в своята сутрешна жълта рокля. Беше си сложила широкопола шапка. Устните й бяха леко начервени, а очите й гледаха будно и проницателно.
— Шатра, опъната на ливадата. — Това беше най-глупавата идея, която Уилям някога беше чувал. — Защо да обядваме в нея, след като за целта си имаме отлична трапезария?
Тереза се начумери и го погледна с подигравателна изтънченост.
— Не можеш да очакваш от гостите си да се хранят само на едно място. Толкова е досадно. Шатрата ще предостави нужното разнообразие, освен това сега пикниците са на мода.
— Тогава нека бъде пикник. — Снощи Уилям беше патрулирал по пътищата на лов за предатели. Не му беше до Тереза и глупавите й хрумвания, но не можеше да изскърца със зъби от нетърпение. В края на краищата, тя му вършеше огромна услуга. — Желая да впечатля гостите си. — Желаеше да впечатли лорд и лейди Федърстоунбоу.
— Естествено, скъпи. Това е първото ти излизане в обществото след толкова дълго отсъствие. — Тереза погали ръката му, усмихна се прелестно и отново се зае със списъците си. — През първия ден ще сервираме малки сандвичи и дребни нещица за хапване, с които гостите да се подкрепят незабавно след дългия и изморителен път. Ще наредим няколко стола, разбира се, но не много, за да ги принудим да се движат помежду си и да завържат разговори. Вечерта ще имаме неформално събиране. Ще осигурим зала за карти и други игри, ще свири оркестър. Дамите могат да изпълнят…
— Не забравяй децата.
— Няма. Как бих могла? — Усилието да придаде ентусиазъм на усмивката си беше очевидно — През това време децата могат да се… усмихват учтиво. Може би ще организираме и танци, ако гостите желаят, и ще сервираме вечерята в полунощ.
Планът й не беше нищо особено, досущ като всеки друг прием с изключение на шатрите, но Уилям знаеше кога да си държи езика зад зъбите.