— Колко уникално! — възкликна той.
— Благодаря. На втория ден ще наредим маси и столове, на които да се нахраним. Надявам се, че времето ще е хубаво.
— Ако му заповядаш, драга, сигурен съм, че няма да посмее да се развали. — Дори господ не би посмял да се изпречи на пътя на Тереза, когато тя планира прием.
— Благодаря ти! Каква оригинална мисъл. — Тя почти не му обърна внимание. — Ще сервираме желирана сьомга, различни видове сирене, студен пай от еленско месо, сладолед. Толкова се радвам, че имаш лед в мазето, скъпи.
— Какво щастлива случайност, наистина. Не забравяй, че децата ми също ще искат да се забавляват.
— Ох, скъпи.
Не беше толкова изпълнена с ентусиазъм, колкото му се щеше. Тереза още не беше научила имената на момичетата и не можеше да завърже разговор с тях. Да не би тя да не обича деца? Това можеше да се окаже препъни-камък в плановете му да я направи своя съпруга. Тереза направи справка с разписанието.
— Не съм ги предвидила никъде. По-скоро… ще предвидя нещо за тях в късния следобед, точно преди чая. Тогава ще изпратим гостите да се преоблекат, а вечерта ще дадем бала.
Уилям се досети, че от него се очакваше да приема предложенията й с възторг, но едва успя да сподави въздишката си. Човек трябваше да отхвърли огромен куп работа в името на така наречените забавления. Щеше да се наложи хората му да патрулират по пътищата сами.
— Вече поръчах оркестъра, който трябва да пристигне от Йорк.
Уилям се надяваше, че кралица Виктория ще оцени високо усилията му да запази мира във владенията й, защото този прием щеше да му струва цяло състояние. Тереза очевидно беше прочела мислите му, защото каза:
— Ама и ти си един, скъпи. Това изражение на спестовност не ти подхожда. Помни, че не си давал прием през последните три години и с този трябва да наваксаш.
— Да, а след него всяка следващо парти ще трябва да бъде по-грандиозно от предишното.
Тереза извади един карамфил от вазата, отчупи дръжката му и закичи с цвета Уилям, след което положи ръка на гърдите му и го погледна право в очите:
— Повечето мъже не осъзнават тази истина.
Тя го докосваше. Съсредоточаваше погледа си в него. Говореше му с мелодичния си глас. А той не изпитваше и частица от вълнението, което го обземаше при една-едничка дума, казана от Саманта. Саманта с нейните хапливи бележки и злостни коментари… и със сладката си уста… и с дългото, стройно тяло.
— Точно така — Уилям се тросна сърдито без да помни с какво се съгласява.
— Не се притеснявай за бала. Ще се погрижа той да е величествен и великолепен.
— Въобще не се притеснявам за бала. — Притесняваше се дали лорд и лейди Федърстоунбоу ще попаднат в капана, който им беше заложил.
— Само това да чувам! — Тя го погали по ревера, натискайки силно с ръката си. — Ще устроим среднощна вечеря. Последния ден… още един обяд в шатрите, или може би на верандата, и гостите ще се разотидат.
Най-сетне. Тереза беше казала каквото имаше да каже.
— Звучи великолепно. С нетърпение очаквам да видя плода на усилията ти. — Макар че въобще не очакваше с нетърпение още приеми или пък подобни дискусии… ако я направеше своя съпруга, а той беше твърдо решен на това. — Ако обичаш, погрижи се да има много уединени места за частни разговори, където мъжете ще могат да се отпуснат и да поприказват по работа или за удоволствие.
— Да. Да, разбира се. Но не виждам що за удоволствие ще им достави това събиране. Уилям, мъжете са повече от жените. — Тя затрака по масата с дългите си нокти в бърз, отсечен ритъм. — Много повече.
— Да, знам. — Но единствено мъжете заемаха висши ръководни постове в армията или в Хоум Офис. Единствено мъжете щяха да привлекат важни шпиони като двамата Федърстоунбоу. Пък и често военните от кариерата не се женеха. — Не познавам кой знае колко жени. Поканих всички съседи, които имат дъщери.
— Ето защо трябваше да ме почакаш. Аз щях да изготвя списъка с гостите. — Очевидно беше, че Тереза се старае да не показва раздразнението си. — Но злото е сторено. Малкото неомъжени дами ще са много доволни от вниманието, което ще им бъде оказано.
Колко странно. Тереза си даваше вид, че обича дома му, земите наоколо, самия него, но изглеждаше някак не на място в Силвърмиър. Отвсякъде тя блестеше като шлифован диамант, показваше се разностранна, но Уилям не знаеше кое в нея е истина, и кое — преструвка. Неизбежно беше да се запита: какви ли тайни крие тя, щом се прикрива толкова умело?
И по-важно: какво го беше грижа? Всички причини, поради които я считаше за подходяща съпруга, все още важаха. Беше от неговата собствена класа, носеше се елегантно, проявяваше се като добра домакиня и можеше да въведе дъщерите му в обществото. Напразно си губеше времето в опити да разбере жените и техния характер. Това не беше по силите на никой мъж. И точно там беше проблемът. Откакто беше срещнал Саманта, понякога му се струваше, че я разбира, а двамата нямаха нищо общо помежду си.