Това безумие трябваше да престане. Той повика един лакей и се обърна към Тереза:
— Закуси ли вече?
— Да, но ти си яж спокойно. — Тя го изгледа остро. — Макар че, доколкото си спомням, никога не си се успивал. Пак ли си се скатавал някъде снощи?
На Уилям му се стори, че след като така и така му е дала разрешение да се отдава на гуляи и разврат, може да си признае спокойно.
— Излязох около единайсет.
— Но не и преди единайсет, а? — Тя вдигна писалката, натопи я в мастилницата, натопи я втори път и я захвърли. Тя цопна на един от списъците и образува голямо черно петно, ала Тереза въобще не го забеляза. — Уилям! Трябва да бъда откровена с теб!
Той поръча закуската си на лакея, отпрати го и чак тогава се обърна към нея.
— Разбира се, драга. Слушам те.
Тереза опъна тесните си рамене.
— Знам колко много ценят военните поверителността и знам, че може би ще те подразня, но се налага да ти го кажа заради благото на децата.
— Казвай! — Уилям беше целият в слух.
— Снощи до късно вечерта не можах да заспя. По едно време чух гласове в коридора и станах. Видях твоята мис Пендъргаст да говори с мъж.
Уилям имаше зад гърба си години служба в армията, прекарани в мъчителни преговори с недоверчиви туземци и в оправяне с арогантни, невежи офицери. Тогава се беше научил да прикрива мислите си и днес както никога се нуждаеше от това умение. Да говори? С мъж? Наистина ли Тереза беше видяла Саманта да говори с мъж? С него? Или пък беше видяла Саманта да се целува с мъж? С него?
Но ако ги беше видяла да се целуват, тя без съмнение щеше да го каже в прав текст. Нямаше какво да спечели от неглижирането на въпроса.
А и все едно колко прекрасно беше онова преживяване, то нямаше да се повтори. Той уважаваше Саманта. Тя беше своенравна, упорита и пряма, но се беше посветила с цялото си сърце на момичетата. Заслужаваше награда за снощната си откровеност, която му беше отворила очите. Не можеше да повярва колко заслепен е бил.
— Аз бях този мъж. Агнес била болна и отишла при мис Пендъргаст. Ядосах се и си разменихме реплики. — И още нещо, за което Тереза нямаше да го съди, дори да го беше видяла. Нали му беше дала височайшето си позволение.
— Боже мили! Искаш да кажеш, че мис Пендъргаст не е свободна дори вечерта?
Тереза го хвана неподготвен. Той си мислеше, че тя ще изобличи ниския морал на младата жена, а вместо това тя показваше загриженост за свободното й време.
— Наложил съм правилото децата да си лягат в девет часа и да не мърдат от леглото.
— Очевидно мис Пендъргаст дотолкова е очаровала дъщерите ти, че не се стесняват да я безпокоят по всяко време..
— Така е. — Уилям не можеше да го отрече.
— Горкичката! — Тереза поклати глава и въздъхна. — Ако на някоя от дъщерите й се доходи при нея, те веднага ще отскочат до коридора със спалнята й. Не се ли боиш, че ще я загубиш? Тя твърди, че е от Реномираната Академия за гувернантки, чиито възпитанички се търсят много. Няма защо да остава на място, където не й предлагат почти никакво усамотение.
Уилям се намръщи. В думите на Тереза имаше доста смисъл. Той не искаше да предостави на Саманта повод за недоволство, който да доведе до оттеглянето й от поста… само защото добрите гувернантки не се намираха под път и над път, разбира се.
— За нещастие мис Пендъргаст е толкова дружелюбна и общителна, че, боя се, тя ще посрещне децата с отворени обятия независимо от нарежданията ми.
— Обноските й са толкова изискани, а речта й — толкова културна. Прекрасна жена. Прекрасна. Абсолютно очарователна. — Тереза потупа с пръст бузата си — Може би е най-добре да я настаним в една от къщичките за гости, където ще има време за себе си.
— Не — отвърна Уилям без да се замисля.
— Защо не?
Защото искаше Саманта да е под един покрив с него. Тереза обгърна ръцете му и го погледна в очите:
— Знам, че за теб е по-удобно мис Пендъргаст да е наблизо, в случай че някое от момичетата има нужда от помощта й, но, скъпи, имай милост към горката жена. Тя и бездруго е толкова слаба. Ако загуби и съня си, сериозно ще се обезпокоя за здравето й.
— Мислиш ли, че има опасност да се разболее? — разтревожено попита Уилям.
— Не, сигурна съм, че е… добре, изглежда ми достатъчно здрава, когато извежда момичетата на разходка, за да се упражняват по пеене. И както ти сам каза, тя поглъща невероятно количество храна. — Тереза притисна стомаха си с пръсти. — Някой може да повярва, че е хванала тения. Тъй че не, не се безпокой за здравето й. Помисли за благополучието й и съм уверена, че ще вземеш правилното решение.