Уилям неохотно трябваше да признае, че Тереза има право и неговата интуитивна реакция е била погрешна. Изцяло погрешна.
Така Саманта щеше да е далеч от него през нощта, и колкото и да не му се искаше да си го признае, тя присъстваше в мислите му, докато лежеше в леглото. Това беше погрешно, защото той ухажваше Тереза. Саманта отвличаше вниманието му, и макар да не се съмняваше в своята способност да надмогне абсурдното си привличане към гувернантката, щеше да му е по-лесно, ако я вижда колкото е възможно по-рядко. В края на краищата миналата година беше дочул слухове за някакъв лорд, който едва не полудял и се оженил за икономката си, но Уилям никога нямаше да си загуби ума по някаква жена. Особено жена, която най-вероятно не беше способна да заеме мястото си до мъж с неговото обществено положение.
— Мисля, че така е най-добре.
Интересът й към благополучието на младата гувернантка внезапно изчезна. Уилям се изправи, поклони се и понечи да се оттегли, но внезапно се спря.
— Хрумна ми нещо. Ти самата каза, че мис Пендъргаст има безупречни обноски.
— Да? — Тереза го наблюдаваше предпазливо.
— В такъв случай тя може да заеме едно от местата на дамите. С нея ще попълним бройката. — А и каква по-добра проверка от това да види дали Саманта ще се разбере с приятелите му! — Колко хубаво, че се сетих.
— О, да, несъмнено.
15
— П-с-с-с-т.
Агнес надигна глава от възглавницата и впери поглед в тъмнината.
— Вивиан?
— Да, аз съм. Пусни ме при теб.
Агнес повдигна завивките си и Вивиан се мушна при сестра си.
— Какво искаш? — Точно сега не й се щеше да бъде със сестра си. Все още й течеше кръв и от време на време й се щеше да заплаче, особено когато си помислеше как татко ги беше прегърнал всичките сутринта. Сети се за времената, когато мама беше жива, само дето татко така беше погледнал мис Пендъргаст, че й се искаше да се загърчи от безсилие.
— Зная нещо, което ти не знаеш — напевно изрече Вивиан.
Агнес се напрегна. Дали сестра й беше разбрала как тялото й я е предало?
— Татко харесва мис Пендъргаст.
Агнес си пое облекчено дъх. Не искаше да осветлява Вивиан по въпроса за месечното кръвотечение. Стигаше й, че трябва да се справя с него и определено не й се говореше по тази тема.
— Откъде знаеш?
Вивиан пъхна глава под завивките. Агнес последва примера й.
— Снощи, когато всички спяха, станах да използвам нощното гърне и познай какво видях в коридора?
— Какво?
— Татко целуваше мис Пендъргаст.
— Не! — Не, мис Пендъргаст беше в леглото с Агнес.
— Да. Казвам ти, видях ги.
Разбира се, Агнес беше заспала. Беше потънала в дълбок сън до зори, когато мис Пендъргаст я събуди, за да се върне в спалнята си.
— Целуваше я сякаш… как да кажа… сякаш… — Вивиан не можеше да намери точната дума.
— Сякаш я харесва? — Агнес й помогна с нарастващо вълнение.
— Да! И тя беше по нощница! — Вивиан очевидно беше шокирана. — Какво ще предприемем?
Момиченцата бяха свикнали да заговорничат срещу гувернантките си по този начин: една до друга в леглото с глави, пъхнати под завивките. Но този път беше различно. Настроението беше различно.
— Искаш да кажеш… да прогоним мис Пендъргаст? — попита несигурно Агнес.
— Не, глупачке! Ще накараме татко да се ожени за нея!
Агнес се отпусна на дюшека.
— За да бъдем отново едно семейство.
— Това е, което искам
— О, аз също.
Разнесе се звукът от решителни стъпки по дървения под. Една-едничка свещ разсейваше мрака и момичетата дръпнаха надолу завивките колкото да виждат. Икономката, приготвена за лягане, стоеше насред стаята и гледаше сърдито.
— Стига ви толкова сплетничене за тази нощ, госпожички. Хайде, заспивайте, че утре е голям ден и няма да съм хубава ако не се наспя добре.
Двете момичета се изкикотиха, но не споделиха гласно мислите си: че колкото и да спи, мисис Шелбърн няма да стане хубава. Тя беше добра душа, въпреки че мразеше да спи в една стая с тях.
— Да, мадам. — Вивиан се изкатери от леглото. — Какво ще се случи утре?
— Как какво, остават само още два дни до приема, разбира се! — мисис Шелбърн заведе Вивиан до леглото й и се върна при Агнес, за да я погали по челото. — Добре ли си, гълъбче?
Тя имаше предвид дали Агнес има нужда от помощ поради месечния си цикъл. Мис Пендъргаст се оказа права. Всички жени се държаха много мило с нея и проявяваха разбиране. Агнес нямаше нищо против, че мисис Шелбърн се интересува. Въпросът й звучеше толкова делово и спокойно. Агнес поклати отрицателно глава и затвори очи. В главата й се въртеше план как да събере татко и мис Пендъргаст.