Никой не знаеше с каква цел ги е свикал господарят. Саманта също нямаше ни най-малка идея.
Слугите се бяха наредили покрай стените в преддверието. Децата бяха застанали пред тях, наредени по височина. Саманта държеше Кайла за ръката. Всички очи бяха вперени в полковник Грегъри. Той стоеше точно в средата на преддверието, облечен в строг костюм от тъмносиньо сукно. Юмруците му почиваха на хълбоците. Онези забележителни сини очи наблюдаваха домакинството, строено насреща му. Погледът му изпрати тръпка по гръбнака на Саманта. Младата жена с неудобство отбеляза, че тази тръпка съвсем не е от страх.
— Свиках ви тук поради две причини. Първо — той извади пръст — гостите ще пристигнат утре и държа да сте наясно, че ако някой от вас види, че те замислят нещо, той или тя трябва незабавно да ми съобщи.
Саманта имаше известен опит с приемите, знаеше на какво са способни от скука отегчените аристократи и много добре разбираше Уилям. Естествено, Митън също разбираше Уилям, но заговори излиятелно:
— Извинете, господарю, но ако благоволите да разясните на новопостъпилия персонал какво например може да бъде това…
— Никак няма да съм доволен, ако някой от гостите задигне сребърните прибори. — Полковникът изкриви лице в гримаса. — За съжаление… — Митън и останалите слуги кимнаха тържествено — така стигам до втората причина, поради която ви събрах. — Уилям извади втори пръст. — Миниатюрният портрет на съпругата ми, който държа на своето писалище, е изчезнал.
Сърцето на Саманта потъна в петите.
Слугите си поеха шумно въздух и се спогледаха учудено.
— Разбирам, че понякога се случват инциденти и предполагам, че може би някакъв инцидент се е случил при почистването.
Всички погледи се устремиха към камериерката, отговорна за първия етаж.
— Ако някой от вас — който и да е от вас — е счупил рамката, или пък е станало нещо друго, и не иска да си признае, разбирам го напълно. — Полковник Грегъри влезе в ролята на суровия, но справедлив военачалник: разкрачен, с изпъчени гърди, със строг, но доброжелателен поглед. — Върнете миниатюрата, и обещавам, че няма да има последици. Просто я оставете на бюрото ми и няма да задавам въпроси. Но моля ви, върнете ми я. За мен тя е безценна.
Саманта огледа лицата в насъбралото се множество, търсейки виновника. Някои слуги мълчаха и се държаха стоически, други мълчаха, очевидно разстроени. Децата гледаха с широко отворени очи, в които напираха сълзи; Агнес беше гневна, Мара хапеше устните си.
Полковник Грегъри също се взря в стълпотворението и погледът му за кратко се спря на Саманта. Личеше си, че не гледа на нея като на потенциален извършител. Не, топлината на погледа му говореше за нещо съвсем различно и Саманта осъзна, че пристъпва от крак на крак подобно на човек, който иска да побегне назад… или напред? Всички тук навярно са видели как страните й пламват.
Тя сведе поглед. Но разбира се, ако са я видели, сигурно я мислят за крадла. Нима полковникът не я беше обвинил за изчезването на онзи мях, и то без да знае нищо за миналото й?
Саманта изправи рамене. Трябваше да помни коя е, какво представлява, и да се пази от мимолетния интерес на този чувствен мъж.
Стълбището изскърца и всички обърнаха глави. Лейди Марчънт, дребна и изящна в сутрешния си тъмносин тоалет, извезан със сребърни цветчета, стоеше там. Около кръста й беше завързана панделка в същия десен.
— Съжалявам — каза тя и притисна към устата си ръка, облечена в ръкавица. — Очевидно прекъсвам събирането ви. Само слизах за закуска.
— Отлична идея. — Полковник Грегъри й се усмихна, сякаш тя беше най-скъпия му приятел.
Саманта стисна устни. Трябваше да преодолее ирационалната си ненавист към лейди Марчънт. Многоуважаваната дама не проявяваше признаци, че забелязва съществуването й, за което си имаше основателна причина: тя знаеше, както и Саманта — изглежда по-добре от Саманта — че гувернантката не застрашава шансовете й да стане съпругата на полковник Грегъри. Следващата седмица Саманта почти нямаше да види било лейди Марчънт, било полковника, било някой от гостите. Не и ако я придружаваше цяла сюрия деца. След като въпросната дама застанеше начело на домакинството в качеството си на съпруга на господаря, тя сигурно щеше да назначи свои хора в Силвърмиър и най-вероятно щеше да изхвърли Саманта. Ако нещата се развиеха по този начин, Адорна нямаше да може да възрази нищо срещу преждевременното завръщане на своята питомка.