— Аз съм новата ви бавачка. Обещавам ви да си прекараме чудесно заедно. — Чуруликащото гласче на мисис Честър трептеше от задоволство. — Не съм виждала толкова много прекрасни дечица, сбрани на едно място, откакто моите собствени птиченца отлетяха от гнездото.
Момичетата едновременно вдигнаха поглед към баща си.
— Мисис Честър се съгласи да ви бъде бавачка, докато имате нужда от нея, и да се грижи за вас, особено докато трае приемът и мис Пендъргаст ще ни трябва, за да попълва бройката.
Децата загледаха втренчено Саманта. Настъпи дълбоко мълчание.
— О-о-о, блазе ви, мис Пендъргаст, ще ходите на бала! — Хенриета облещи очи от възторг.
— Да, мис Пендъргаст, ще ходите на бала… — добави многозначително Агнес и погледна Вивиан — …с татко.
— Точно така! — Вивиан се опули. — И ще танцувате… с татко!
— Ще бъдете сензацията на вечерта — увери я Агнес и се облегна на бащиното рамо. — Не мислиш ли, че тя ще е най-красивата дама, татко?
— Всички дами ще бъдат красиви — дипломатично отговори Уилям, но отправи към Саманта взор, изпълнен с толкова дълбоко предвкусване на моментите, в които щяха да бъдат заедно, че сърцето й пропусна един удар.
Привличането между нея и полковника се отразяваше зле на сърдечната й дейност. Щом възвърна здравия си разум, Саманта преглътна от изумление. Тя, известната джебчийка, дъщерята на крадец, жена с огнен темперамент, който избухваше при най-малката проява на неправда! Бог да й е на помощ! Не искаше да ходи на празненството.
— Полковник, не може да имате предвид това. Гостите ви надали ще са очаровани от една проста гувернантка, която се движи сред тях.
— Вие ще сте красавицата на бала, мис Пендъргаст — успокои я Мара.
— Благодаря ти за комплимента, скъпа. Но аз съм… гувернантка. — И джебчийка, но не можеше да го признае. Беше обещала на Адорна да пази мълчание и освен това не желаеше Уилям да разбере. Сега или когато и да е било.
Мара притисна замечтано ръце към гърдите си:
— Ще сте като Пепеляшка. Ще отидете на бала и ще се ожените за принца.
— Да, мис Пендъргаст, ще срещнете истинската любов — добави Вивиан.
— Не се надявам на подобно нещо — отсече Саманта. — Твърде съм заета за истинската любов.
Агнес и Вивиан се спогледаха и си размениха лукави усмивки. Полковник Грегъри нетърпеливо се намеси и заговори рязко:
— Повечето от гостите на приема ще бъдат мои другари от армията. Ще присъстват много млади мъже от добро потекло, някои от които дори са се издигнали благодарение на своите собствени усилия и способности. Единственото, което би ги подразнило, е липсата на женска компания и вие ще компенсирате тази празнина.
— Сър, произходът ми е такъв, че дори на младите синове на обикновените офицери не би се понравила моята компания.
Раздразненият Уилям я изгледа унищожително и по гръбнака й полази тръпка, която вече я вледени:
— Не се стягайте толкова, мис Пендъргаст. Вие ще сте още едно човешко присъствие на масата.
— Добре — промърмори тя. — Да не кажеш, че не съм те предупредила.
— Какво? — изсъска той. — Бихте ли повторили?
— Нищо, сър.
Той я измери от глава до пети с неприкрито раздразнение.
— Деца, оставям ви тук, за да се опознаете с мисис Честър. — Уилям здраво хвана Саманта за ръката. — Мис Пендъргаст ще ме придружи, за да разбере докъде се простират новите й задължения. — Той я избута пред себе си.
— Почакайте! — сепна се Саманта.
Уилям не обърна внимание на молбата й.
— Децата имат проба в три часа — извика тя през рамо.
— Ще имам грижата — отговори мисис Честър.
— Трябва да имат урок по пиано и пеене.
— Бъдете сигурна, че няма да го пропуснат.
— Обувките на Кайла бяха грешен размер. Новите трябва да пристигнат с дилижанса…
— Не се тревожете, мис Пендъргаст.
Полковник Грегъри я издърпа в коридора и затръшна вратата между децата й нея. Тя се отърси от хватката му.
— Не е нужно да ме третирате като непослушно дете.
— Тогава се дръжте подобаващо на възрастта си.
— Аз нося отговорност за дъщерите ви.
— От която ви освобождавам временно… — Саманта понечи да го прекъсне, но той я възпря с жест — …Оставих програма на мисис Честър. Мислите ли, че ще зарежа децата си просто така?
Разбира се. Не биваше да забравя, че това не е нейното семейство и след като обучи момичетата, ще си търси ново място.
— Все пак ще е по-добре, ако те останат под опеката ми поне докато…
— Докато какво? Приемът приключи?
— Да. Произходът ми…
— Все едно какъв е произходът ви, лейди Бъкнел ви е обучила да се държите с необходимото изящество и благородство.