Той я последва по стълбите до площадката на втория етаж.
— Да не би да си въобразявате, че ще ви поверя подобна роля, без да ви наблюдавам старателно преди това? По време на вечеря. По време на урок. Докато говорите.
Наистина ли я е подлагал на такъв обстоен оглед?
— Но вие не разбирате. — Саманта се помъчи да обясни какво има предвид без да навлиза в подробности. — Миналото ми беше дискредитирано.
— А настоящето ви е кредитирано. — Уилям се засмя, доволен от шегата си. — Осигурявам ви положението на дама, попълваща бройката. Освен това ви местя от имението и ви настанявам в една къщичка за гости.
— Какво? — Саманта погледна към стаята си и видя как слугите изкарват куфара й. — Не можете да ми причините това! При кого ще отидат децата, ако се разболеят или им стане лошо? — Досети се за отговора, още докато задаваше въпроса си.
— С тази цел наех мисис Честър — отвърна Уилям. — Лейди Марчънт много правилно изтъкна, че децата ви додяват денонощно с грижите си.
— Лейди Марчънт… — Не можеше да каже, че лейди Марчънт е коварна Йезевел — Лейди Марчънт е много грижовна — тромаво завърши Саманта.
— В допълнение ще кажа, че спалнята е нужна, за една от неженените дами, които са поканени на празненството.
— Но в къщата ще съм толкова… изолирана. — Освен това искаше да остане тук, в близост до него, макар и на нея самата да й беше непонятно защо.
— Ще ми се да не се произнасяш по въпроси, които не разбираш — захапа я Уилям.
— Да разбирам ли, че ме изхвърляш от спалнята ми като мръсно коте?
— Да, защото не може да стоиш тук и да изпробваш моралните ми устои. И аз съм човек, и поне що се отнася до теб, нищо човешко не ми е чуждо. — Гласът му звучеше безизразно, ала думите му извикаха у нея спомена за целувката. За страстта. За невероятното, всепоглъщащо усещане за взаимност, което главоломно нарастваше.
— О — тя отвори устни, но от тях не се отрони звук.
— Кларинда ще дойде с теб. Никой от гостите няма да те безпокои. Ще си имаш придружителка, както се полага. — Той погали извивката на челюстта й, кратка милувка, от която кожата й настръхна. Очите му бяха течен зной, леден пламък, толкова невероятно сини, че й се дощя да се потопи докрай в синевата им.
Вместо това го отблъсна от себе си.
— Недей.
Уилям отдръпна ръката си и погледна пръстите си с поглед, който сякаш потвърждаваше най-лошите му опасения.
— Тъй че, мис Пендъргаст, този ход е за доброто и на двама ни. Бъдете така любезна да го приемете без възражения.
Очевидно беше, че й няма доверие. И защо не? Защото не беше от неговата социална среда и той се боеше, че тя може да използва женските си прелести, за да го вкара в компрометираща ситуация? Беше му казала, че мъжете не я интересуват, но той, като всеки мъж, се имаше за неустоим.
Отлично. Посредством действията си щеше да му покаже как се чувства.
— Оценявам вашето внимание и ще се преместя с радост. Вие ще свържете живота си с лейди Марчънт. — Гневът я завладя. — Не искам да бъркам в нейната каца с мед.
— Надали сравнението ми с каца мед е уместно — изрече Уилям с дълбоко възмущение.
— Точно така.
— Ела. — Той отново я хвана за ръката и я изведе навън.
16
Лейди Марчънт седеше на една от масите на верандата под балдахин от листа. Бледата й кожа беше безупречна. Кафявата й коса падаше на перфектни букли покрай страните й, а отзад беше свита в елегантен кок. Докато отпиваше от чаената чаша, кутрето й образуваше идеален ъгъл с останалите пръсти. Лейди Марчънт постави чашата на чинийката — изтракването беше съвсем леко — и се усмихна на Саманта:
— Ето я нашата малка гувернантка, която ще попълни бройката. Искрено се надявам, че високо цените честта, която ви оказва полковник Грегъри с подобна задача.
Уилям издърпа един стол и Саманта се настани на него.
— Чак се задъхвам от вълнение — отговори тя.
Лейди Марчънт примигна изумено при тона на младата жена и на Саманта й се дощя да я попита влязло ли е нещо в окото й.
— Мис Пендъргаст се бои, че гостите могат да се почувстват отблъснати от произхода й. — Уилям също седна.
— Каква проява на здравомислие! — Тереза отправи комплимента към Саманта. — И аз изразих същата тревога, Уилям!
Уилям изпълваше стола с масивните си пропорции: огромен мъж, който би трябвало да изглежда нелепо на модния крехък стол от ковано желязо, но вместо това стойката му беше съвсем изправена и идеално балансирана, което говореше много за военното му обучение и аристократичните му обноски.
— Познавам тези мъже. Те са най-нормални хора без излишни претенции. Ще им бъде приятно да се отпуснат в компанията на една красива, чаровна жена. — Той насочи погледа си към Саманта, все едно мислено преценяваше годността й за нещо.