— Това сме ние, Кларинда — обърка се Кайла. — Не знаеш ли кои сме?
— Разбира се, че знае кои сме, но се преструва, че сме пораснали и сме истински дами — обясни Хенриета.
— У-ф-ф-ф — малкото момиченце надменно вдигна пухкавата си брадичка. — Знам.
Скрита в дневната, Саманта видя как Агнес строи сестрите си.
— Ние сме госпожиците Грегъри и бихме искали да се отбием на визита при мис Пендъргаст — официално изрече Вивиан.
— Ще видя дали й е възможно да ви приеме — отвърна Кларинда и затвори вратата след себе си. Докато момичетата пристъпваха неловко от крак на крак, Кларинда се провикна отвътре:
— Дошли са госпожиците Грегъри, мадам.
Саманта излезе, усмихвайки се любезно.
— Колко мило от ваша страна — да се отбиете при мен на визита! — сковано изрече тя, но после удоволствието, че ги вижда взе връх и тя забрави за играта на Кларинда. — Момичета, изглеждате просто великолепно!
— Да, така е! — изкрещя Емелин.
— И вие също, мис Пендъргаст. — Гласът на Мара беше изпълнен с благоговение.
— Благодаря. — Саманта приглади полите си. Кларинда беше взела една от дневните й рокли — поплин на сапфирено сини и златни карета — и беше обшила със златен ширит горната част на ръкавите, които оставяха раменете голи. Адорна щеше да одобри промяната, защото тя подчертаваше лебедовата шия и нежните ръце на питомката й. Това даде на Саманта увереност. — Ще благоволите ли да почетете дома ми с присъствието си, дами?
— Не, татко ни прати да те доведем. — Хенриета решително се изправи пред Саманта. — Той каза — тя удебели гласа си в имитация на полковник Грегъри — че може би ви е страх да се появите на приема.
— Не ме е страх — инстинктивно отвърна Саманта.
— И аз това му казах — обади се Мара. Момичето пое ръката на гувернантката си и я залюля. — Вас от нищо не ви е страх, нали?
Де да беше истина!
— Всеки го е страх от нещо, Мара.
— От какво ви е страх, мис Пендъргаст? — попита Агнес.
Въображението на Саманта нарисува картината до най-малките подробности: някой на приема я сочи с пръст и я заклеймява като крадла. Децата ще посърнат. Полковник Грегъри ще й покаже вратата и тя ще си тръгне с подвита опашка, унизена и изпълнена с гняв. Адорна я беше предупредила, че е невъзможно човек да избяга от миналото си. Смяташе, че е свикнала с тази мисъл, но никога залогът не е бил толкова висок. Никога не беше искала с цялото си същество да стане част от нечие семейство.
Привличаше я сплотеността на фамилията Грегъри. Топлината на детската обич.. Шегите и смехът. Сълзите и прегръдките. Нищо друго. Определено не и самият полковник Грегъри. В никакъв случай.
— Не се безпокойте, мис Пендъргаст — успокои я Агнес. — Ще се държим както подобава.
— Няма да има кал — сгълча ги Саманта.
— Не, мис Пендъргаст — изчуруликаха те.
— Освен това Мара пее прекрасно — продължи Агнес.
— Пре-кра-сно — съгласи се Хенриета.
Емелин застана пред Саманта:
— И ние пеем пре-кра-шно — изфъфли тя.
— Да, вярно е. Затова ще пеем с Мара, за да не я е страх.
— Знам, че тя ще се справи просто божествено. Всички ще бъдете невероятни. — Саманта съзря възможност да се позабави с отиването на приема. — Всъщност не искате ли да се поупражняваме ей-сега?
— Не. Сервират обяда в шатрите и специално за децата е разпъната палатка с пудинг и шоколадови пасти. — Мара взе да я дърпа. — Хайде да вървим.
Кларинда изскочи иззад вратата, където беше чакала, и почна да се суети:
— Ето ви бонето, мадам. — Тя завърза панделката му под брадичката на Саманта, докато господарката й си слагаше ръкавиците от фина ярешка кожа с цвят на старо злато.
— Трябва да репетираме — възрази младата жена.
— Трябва да репетирам в пет часа, значи няма да се упражнявам сега — изхитри се Мара. — Но ще се радвам, ако ми помогнете тогава.
— Чудесна идея — бързо се съгласи Саманта. След четири часа на приема щеше да е жадна за отдих.
— Мисис Честър каза, че по програма трябва да пея утре след като обядваме.
Ставаше все по-добре и по-добре.
— На всяка цена ще бъда до теб. В крайна сметка някой трябва да ти акомпанира.
След като прекосиха поляната, Саманта видя три големи разноцветни шатри, опънати край езерото. Те бяха украсени с пъстри флагчета. В първата шатра слугите нареждаха дългите маси и ги отрупваха с блюда. Във втората дузина деца подскачаха и се гонеха под зоркия поглед на своите гувернантки и бавачки. А в третата и най-голяма шатра множество от официално облечени мъже и няколко жени в ярки рокли се тълпеше покрай масите. Водеха се разговори, хората се поздравяваха сякаш не са виждали много отдавна. Вдигаше се весела глъчка. Когато се опита да различи отделните гласове, Саманта откри, че гърлото й е пресъхнало. Успя да познае само един дълбок баритон. Гласът на полковник Грегъри.