Откри го по широките рамене. Лейди Марчънт се беше увесила на ръката му и го гледаше с обожание, докато той говореше на групичка официално облечени джентълмени и войници в униформа, които го слушаха и кимаха сякаш чуваха думите на делфийския оракул.
Това нямаше да се отрази добре на полковник Грегъри. И без излишно внимание работодателят й беше достатъчно самонадеян.
Преценили, че са изпълнили дълга си, момичетата се отскубнаха и хукнаха при останалите деца:
— Чао, мис Пендъргаст! Чао!
Щом чу името й, полковникът вдигна глава. Очите му — два сини въглена — я намериха и я подложиха на щателен оглед. Не се усмихваше, но нещо подсказа на Саманта, че е възхитен от външния й вид. Младата жена се изчерви и прокле светлия си тен.
Ако лейди Марчънт беше забелязала неприкрития му интерес или бурната й реакция, тя с нищо не го показа. Отиде до Саманта със ситни стъпки, пое ръката й и я заведе при кръга от джентълмени.
— Господа, ето я и нашата малка гувернантка.
Тържественото и застинало изражение изчезна от лицата на мъжете и те се поклониха с такава наслада, че Саманта разбра: полковник Грегъри беше казал истината. Тези джентълмени жадуваха за женска компания и не се интересуваха дали очарователната дама срещу тях е гувернантка или не.
Лейди Марчънт отново хвана Уилям под ръка. Ако хранеше някакво недоволство от присъствието на Саманта тук, то беше добре прикрито зад любезна усмивка.
— Не е ли прелестна?
Един млад офицер с разкошни кафяви мустаци се поклони.
— Повече от прелестна, мадам. За мен ще е чест да ме представите на дамата.
— Да те представи ли, Дюклос? Теб ли, старо куче! — Друг офицер избута младия мъж. — Лейди Марчънт ще представи първо мен.
Саманта се засмя с дълбокия си и топъл глас:
— Бъдете така добра, лейди Марчънт, представете ме на всички тези господа. Доколкото ми е известно, повече е по-добре от по-малко.
Мъжете изстенаха и се строиха, за да се запознаят с нея. Лейди Марчънт размаха пръст към тях:
— Джентълмени, преди да ви представя, трябва да предупредя мис Пендъргаст, че вие всички сте неженени и си търсите съпруга, и че ако не иска да се задоми с улегнал съпруг, тя трябва много да внимава с вашите ласкателства.
— Неженени, търсят си съпруга. Ще се постарая да го запомня — усмихна се Саманта.
Лейди Марчънт й представи първия от редицата униформени мъже, джентълмен на около петдесетгодишна възраст със сънлив поглед и плешиво теме.
— Това е мистър Лангдън, прочут със своето обаяние и способен партньор в танците.
— За мен е чест, мис Пендъргаст. — Той целуна крайчеца на пръстите й и Саманта се почувства поласкана и запленена.
— А това е граф Хартън. Майка му ще се радва най-сетне да го види задомен. — Лейди Марчънт се усмихна многозначително. — Обещала съм да й съдействам.
— Благодаря ви за предупреждението, Тереза. Мис Пендъргаст, за нас е истинска привилегия да се наслаждаваме на присъствието ви.
Облеклото на лорд Хартън се отличаваше с характерните за континентална Европа пищност и блясък, но Саманта се сви под мрачния му, нетрепващ поглед, който сякаш искаше да проникне до тайните кътчета на душата й. Лордът сякаш й казваше, че ще разбере какво крие в тях.
Лейди Марчънт й представи мустакатия офицер, който носеше униформата на полка си с безподобен блясък:
— Лейтенант Дюклос от ротата на съпруга ми. Тази пролет той се завърна от Индия, където беше прочут с успехите си сред дамите.
Лейтенант Дюклос също целуна ръката й, но по дланта. Саманта се почувства неудобно от чувствеността, която младият мъж вложи в целувката. Предупреждението на лейди Марчънт и докосването на устните му говореха повече от ясно: този мъж беше роден прелъстител на дами. Саманта щеше да вземе мерки никога да не се озовава насаме с него.
— Господа, господа! — Тереза плесна с ръце. — Проявете малко сдържаност. Мис Пендъргаст може да е новата ни красавица, но и тя трябва да диша. Може би някои от вас ще се докарат пред нея, като й донесат чиния с нещо за хапване и освежително питие.
Около Саманта се струпаха други мъже и тя използва уменията си, които беше натрупала като джебчийка да ги прецени внимателно. Не слушаше какво й казват, наблюдаваше мимиките, жестовете, очите им. Истината беше изписана на лицата им. Само трябваше да запази самообладание и щеше да се справи.
Разбира се, без късмет нямаше да мине. Никой добър крадец не подценява значението на късмета.