18
— Виж ти, Уилям, скъпи, колко добре се справя нашата малка гувернантка. Ти беше прав. — Мед капеше от гласа на Тереза, когато тя обгърна ръката му.
Уилям знаеше защо. Тя го изтикваше все по-далеч и по-далеч от сферата на Саманта. Точно това беше планът й: да превърне младата гувернантка в център на вниманието и да запази Уилям само за себе си. Достойна за възхищение стратегия, от която печелеха и Саманта, и Тереза. Единствено Уилям се чувстваше недоволен и объркан.
Макар че… защо всъщност? Беше се надявал, че Саманта ще се окаже в свои води сред доброто общество. Не защото я желаеше, а защото социалните й умения щяха да бъдат полезни за дъщерите му. Уилям заби поглед в стъпканата трева под ботушите си и се зачуди защо се държи предизвикателно с него, но не и с другите мъже. Непрекъснато търсеше възможност да го уязви и му създаваше само главоболия, а с господата сега беше нежна и пленителна.
А и фактът, че Тереза беше сметнала за нужно да предприеме тази маневра, говореше за зле прикрития интерес към гувернантката на дъщерите му. Това беше много лошо. Дори да не направеше Тереза своя съпруга, като домакиня тя имаше право да пълното му внимание.
— Ела — подкани той Тереза. — Генерал Стивънс и съпругата му пристигнаха. Трябва да ги поздравим.
Той отведе лейди Марчънт, но някак си неусетно и за него самия не спираше да държи Саманта под око, докато тя се къпеше във възхищението на тълпата от джентълмени, офицери и лордове около нея, която неспирно се увеличаваше.
Дори беше привлякла интереса на лорд Хартън, който произхождаше от много стара и много богата фамилия. За самия лорд се говореше, че има връзки из всичките етажи на Хоум Офис. Лорд Хартън доброволно беше взел участие в плана да впримчат двамата Федърстоунбоу.
Ако не бяха препоръките на лейди Бъкнел, Уилям щеше да се отнася крайно подозрително към съблазънта и изкушението, които младата жена излъчваше.
Но как да не се поддаде на магията на чара й?
Лицето й беше като отворена книга, жестовете й бяха свободни и непринудени за разлика от тези на поканените дами. Тънките й пръсти пърхаха като криле на птичка. Тя беше жизнена, русокоса, уникална по загадъчен начин, който привличаше мъжете като мухи на мед.
Докато поздравяваше гостите, усмихваше се и бъбреше Уилям не спря да я гледа. Не защото се боеше, че тя ще допусне грешка. Просто не можеше да откъсне поглед от нея.
Гърленият й смях, дързък и свободен, затрептя във въздуха.
Главите на дамите се обърнаха подир нея, после съзаклятнически се скупчиха наедно.
— Боже мили! — Стоманеният поглед на Тереза вещаеше зло за всяка проява на женско коварство. — Трябва да нагледам моите скъпи приятелки.
— То се знае — отвърна Уилям. Той видя как тя отиде при групичката дами и ги поведе към гувернантката, използвайки невероятното си обаяние. Представи ги на Саманта и след миг всички избухнаха във весел смях.
Придържайки се към правилата на доброто възпитание, Тереза беше отстранила опасната ситуация.
— Лейди Марчънт е идеалната домакиня — изрече мистър Грей на висок глас. Този посивял господин, облечен в сиво, погледна четиримата мъже, наобиколили Уилям, и когато се увери, че са сродни души, попита тихо:
— Плъховете захапаха ли сиренцето?
— Още не, крият се в дупката си. Но аз не само им изпратих покана, в която изразявам най-съкровеното си желание двамата ми съседи да ме почетат с несравнимото си присъствие. Внедрил съм шпионин сред прислугата им, който разполага със списък на гостите. Лорд и лейди Федърстоунбоу знаят всяко име. — Уилям замахна с ръка към четиримата джентълмени до него. — С вас, мистър Грей, и с Хартън, и с генерал Стивънс няма как плъховете да не довтасат.
Тереза улови погледа му. Той се усмихна и кимна сякаш водеше най-обикновен учтив разговор.
Генерал Стивънс, гладко избръснат мъж с изправена стойка, взе думата:
— Планът е невероятно рискован. Някой може да се изпусне и да даде истинска информация.
— Рискът е реален — съгласи се Уилям. — Но никой от тези мъже не е стигнал до сегашния си пост случайно. Всички те знаят да си държат езика зад зъбите.
Лейди Стивънс отиде при тях и господата се дръпнаха, за да й сторят място. Тя беше спечелила уважението на военните: говореше пет езика, а с невинните си сини очи беше измъкнала много поверителна информация от чуждестранни агенти.
— Ти мразиш да пътуваш с такава припряност, Хенри. Да изминеш толкова много мили за някакъв прием. Разбирам да беше битка…
Господата почнаха да се смеят. Веселието им секна, когато Тереза се приближи до тях.