От друга страна — Уилям се вцепени при тази мисъл — след като двамата Федърстоунбоу ги нямаше, той можеше да отиде при Саманта.
Тълпата от джентълмени покрай нея се беше разпръснала, когато трима от младите офицери уж се сбориха. Саманта сякаш не забеляза идването му, но щом той я заговори, тя спокойно се извърна, за да посрещне погледа му.
Добре. Значи през цялото време го е усещала.
— Видяхте ли, мис Пендъргаст? — Уилям се въздържа да я докосне, понеже чувстваше десетките женски очи, които следяха всяко негово движение. — Нали ви казах, че ще се справите отлично на приема ми.
— Никой ли не ви е казвал, че „Нали ти казах“ е ужасна фраза?
— Само хората, на които съм додявал с нея. — Уилям сподави смеха си.
Саманта се усмихна, но не с хлапашката непринуденост, която винаги го пленяваше. Погледът й се беше устремил някъде настрани и отказваше да срещне неговия. Страничният наблюдател нямаше да види искрите, които припламваха помежду им.
— Ако не можете да се отучите от този навик, боя се, че шансовете ви за валс с някоя от онези очарователни дами застрашително намаляват.
— Но все пак ще танцувам с теб — тихо заяви той.
При тази декларация Саманта го погледна право в очите. За един безкрайно дълъг момент двамата останаха така, после младата жена шокирано отмести поглед.
Уилям беше доволен. Тя беше разкрила уязвимостта си и желанието да се озове в прегръдките му. А той, който винаги беше мразил танците, от все сърце желаеше балът да е още тази вечер, за да я притисне към себе си и да заличи спомена за нахалните ухажори, които се въртяха около нея.
Все пак тя запази спокойствие и дори успя да придаде на гласа си прозаичен, леко отегчен тон:
— Отговорът ми на първия ви въпрос е — да, открих, че се оправям доста добре във вихъра на светския живот. Това въобще не е трудно. Отнасям се с джентълмените като с невръстни момченца: гледам ги в очите, преструвам се, че глупавите им пререкания са ми интересни и мило ги коря, когато глупавите им шеги заплашват да излязат от контрол.
— Говорите саркастично за мъжкия род. — В действителност Уилям не възразяваше: щом не намира привлекателни черти у другите мъже, толкова по-добре за него.
— Съвсем не. Джентълмените са много дружелюбни. — Тя кимна в посока към жените. — Дамите също, благодарение на лейди Марчънт.
— Как да не останат възхитени?
— Боя се, че много лесно. Дамите не се подлъгват по модната рокля или хубавия аксесоар.
Напуши го смях. Тази жена наистина ли беше толкова наивна? Да, беше. Уилям го знаеше.
— Повярвай ми, скъпа, мъжете не се чувстват запленени от твоята рокля.
Челото й се набръчка:
— Искаш да кажеш, че… на тях им допада фигурата ми? Надали. Много съм тънка и нямам почти никакви извивки. — Изглежда тя осъзна, че е груба, защото добави: — но все пак благодаря за комплимента.
Ако можеха да останат насаме, Уилям щеше да й покаже колко пленителна и чаровна я намира. Но офицерите, лордовете и господата, които се бяха дръпнали настрана от уважение към него установиха, че уважението им си има граници. Започнаха да мърморят под носа си, да тъпчат земята като неспокойни коне, да шават нервно. Уилям мрачно ги изгледа и каза:
— Позволи ми да те предупредя. Младите офицери наскоро се завърнаха от Индия и все още са доста диви. Съветвам те да се отнасяш много подозрително към предложения за разходки в градината под блясъка на звездите.
— Освен ако не искам да се сборя с тях ли? — В очите й проблесна раздразнение. Уилям нямаше представа с какво го е предизвикал. — Повярвай ми, мъжете от всички социални прослойки използват все една и съща стръв. Знам им всичките номера.
Ревността го жегна:
— Много мъже ли са опитвали да те прелъстят?
— Да, много. Всички до един — безуспешно. И никой няма да успее. Както и преди заявих, аз съм свободна жена и възнамерявам да си остана такава. — Тя го изгледа с изпепеляващо презрение. — Нищо не ме е накарало да размисля.
Естествено тя искаше да каже, че той не я е накарал да размисли. Но по този начин неволно му беше съобщила, че не намира другите мъже за привлекателни. Уилям се постара да скрие задоволството си, но тя въпреки всичко го усети и недоумяващо се втренчи в него.
Дънкан бавно отиде при тях.