Саманта просто не биваше да забравя коя е, откъде е дошла и никога пред никого да не признава любовта към бащата на поверениците си.
В това число и пред себе си.
19
Същата вечер в музикалния салон лейди Федърстоунбоу кимаше сговорчиво и тактуваше с крак, докато гнусното котило Грегърови дечица изпълняваше отвратителната си песничка. Вълчица с овча кожа, такава беше тя. Проницателна и мъдра жена, дегизирана като симпатично бабе. Засега. Валда докосна сцепената си устна.
Мразеше Пашенка от дъното на душата си. Ако не беше той, тя щеше да е на път за Италия, където я очакваха нова самоличност, бели пари за черни дни и топлото италианско слънце, което щеше да сгрее натъртените й кости. Натъртени, защото онзи злосторник й беше тупнал един лобут, докато се мъчеше да изтръгне от нея информация. След един безкрайно дълъг и болезнен половин час Пашенка й беше разкрил картите си. Полковник Грегъри даваше прием, на който щяха да присъстват военни от най-висок ранг, посланици и дори един-двама служители на Хоум Офис. Тази невестулка, Пашенка, не искаше да рискува някой да разбере за отстъпничеството му, затова поиска тя да отиде с Рупърт на приема. Обеща й, че ако се върне с достатъчно информация, ще пощади живота й.
И ето я тук, седнала на задния ред, слушайки граченето на сюрия деца, докато баща им се усмихва гордо. Днес беше седяла сам-сама на едно удобно кресло в една от нишите на голямата зала и на едно неудобно кресло в една от онези идиотски шатри, в които сервираха обеда. След вечеря щеше да си намъкне красива бална рокля, за да седи, докато другите танцуват.
Сцепената устна и натъртеният й задник свеждаха до минимум количеството усмивки, които раздаваше, което беше необичайно за нея. Обикновено тя сипеше ласкателства, усмихваше се наляво и надясно, водеше куп разговори с каймака на обществото и винаги държеше ушите си отворени. Сега трябваше да седи на едно място като старица с надеждата, че някое птиче ще се приближи до нея и ще се разприказва по въпроси от конфиденциален характер.
Какъвто и беше случаят. Както винаги генералите и дипломатите бяха слепи за извънредно голямата й интелигентност и виждаха само някаква глуха бабка, която клати глава. Говореха за позициите на английските войски в Крим и Египет, за шпиони, детонации и муниции. Думите им бяха чисто злато. По-точно казано, тя щеше да ги превърне в злато… ако успееше да избяга от Пашенка.
Рупърт се промъкна покрай редицата столове и се настани толкова близо до нея, че седна върху разкошната й пола от светлолилаво кадифе. Дяволите да го вземат! Той нямаше грешка, когато трябваше да привлече нежелано внимание върху себе си… или да намачка дрехите й.
— Почитаема, къде е картата? — Шепотът му се разнесе високо.
Без да вярва на очите си, Валда се втренчи в редицата слушатели пред тях.
— Спри да бръщолевиш — тихо изсъска тя. — Не можем да говорим тук.
— Никой не може да ни чуе. Децата пеят.
Валда го изгледа, шокирана от глупостта му. Ето защо от него никога не бе излязъл първокласен шпионин. Той виждаше избирателно и постъпваше както му изнася.
— Аз съм твой съпруг. — Рупърт повиши тон. — Аз съм главата на семейството, и заявявам, че трябва да дадеш картата на Пашенка.
— Мълчи, за бога! — Лейди Марчънт седеше пред тях, също и три от онези безмозъчни женички, които служеха за украса на всеки прием. — Ще те чуят!
— Никои не ни обръща внимание, а дори някой случайно да чуе нещо, няма да ни разбере.
Валда се усмихна с ъгълчетата на устните си, сякаш Рупърт току-що й беше разказал някаква шега и отговори с тих, отлично модулиран глас:
— Никога не подценявай силата на клюката. Ако някоя от тези жени в своето невежество повтори това, което е чула, ще загазим.
— Не ме интересува. — Рупърт все пак снижи глас. — Просто дай картата на Пашенка, или ще загазим повече.
— Нима? — Тя го погледна внимателно: тънкия му орлов нос, дългите му пръсти, мършавите му прасци, облечени в старомоден панталон. — И защо? Той не знае, че картата е у нас.
Рупърт отвори уста от изумление. Валда заби нокти в ръката му.
— Знае ли?
Очите му се въртяха неспокойно.
— Казал си му? — изръмжа тя.
— Ако му дадеш картата, той няма да те бие отново. — Откакто Рупърт бе видял как Пашенка удря главата й в стената, той беше отрезвял и бе започнал да съзнава опасността, която ги грозеше. О, щеше да я зареже на минутата, ако знаеше, че ще се измъкне безнаказано, ала не му стигаше ум за това. Ето защо се беше присламчил към Пашенка. Наблюдаваше я непрекъснато, защото ако Валда избягаше без него, той бе загубен.