— Не — саркастично отговори тя. — Ако му дам картата, той ще убие мен… и теб.
— Няма, той обеща.
Валда се усмихна ледено. Плъзна ръка в джоба си и напипа пистолета, който беше откраднала от колекцията на полковник Грегъри. Помисли си с какво голямо удоволствие ще застреля Рупърт. — Докато не стъпя на италианска почва, аз съм жив труп. Ще те отнеса със себе си в гроба, Рупърт, така че не ме предавай.
— Къде е картата? — изскимтя той.
Значи Пашенка беше вербувал Рупърт, командваше го като кукла на конци и си въобразяваше, че тази марионетка ще я накара да се разприказва? Пашенка за идиотка ли я взимаше? Дадеше ли му картата, той щеше да я ликвидира, да избяга от Англия и да си подсигури гърба с информацията, която тя беше събрала.
Та така. Трябваше да измисли друг план. При завръщането си в Мейтланд щеше да обещае на Пашенка картата. Може би дори щеше да се поддаде на заплахите му и да я даде. Обаче старателно щеше да запамети тайните, които беше научила на приема. Щеше да откаже да говори с друг, освен с шеф-резидента… в Русия.
Пълна недомислица, разбира се. Той щеше да я очисти дори по-хладнокръвно от Пашенка, но трябваше да спечели време. Време, през което да изкове план за бягство. А какъв по-добър начин за прекарване на времето от слушането на военни тайни? Беше минала през куп житейски превратности и беше преуспяла. И сега щеше да се справи.
Усмихна се. После се сгърчи от болка, когато кръвта рукна от сцепената й устна.
Уилям слушаше със скръстени ръце как момичетата пеят пред гостите. Те се бяха подредили в съвършена линия според цвета на роклите си. Облечена в бледорозов сатен, който идеално подхождаше на порозовелите й страни, Саманта им акомпанираше на пианото. Лека усмивка трептеше на устните й. Когато песента свърши, момичетата се поклониха под аплодисментите на публиката от родители, която шепнеше думи като „очарователно“ и „възхитително“. Всички се усмихваха с умиление, виждайки своите деца в дъщерите на полковника. Саманта деликатно прошепна нещо на Агнес и Вивиан и миг по-късно те избутаха Мара напред, за да се поклони самостоятелно. Тя получи буря от овации. Зашеметеният от бащина гордост полковник Грегъри чу няколко възгласа „браво“. Хванала Емелин за ръка, за да не праща малката въздушни целувки, Саманта изведе момичетата от салона преди ръкоплясканията да затихнат.
— Очарователно, полковник Грегъри — поздрави го лейди Блеър. — Имате си изключително талантливи дъщери.
— То се знае — Уилям се ухили сякаш момичетата бяха най-прочутите певици на света… нещо, в което беше убеден. — Нали си имат изключително талантлив баща.
Всички се засмяха. Гостите бяха доволни от забавленията, храната и виното. Украсите и наредбата им допадаха. Посветените в истинската цел на този прием бяха в екстаз от присъствието на двамата Федърстоунбоу и особено от вниманието, което лейди Федърстоунбоу проявяваше към важните люде, които удобно заставаха до нея, и „поверително“ обсъждаха планове за саботажи, маневрите на английските войски и дори начини да се проникне в руското консулство в Париж.
Да. Всичко вървеше както Уилям го беше планирал.
С изключение на ухажването на Тереза.
От вратата той видя как мисис Честър взе момичетата под крилото си и направи знак на Саманта, че спокойно може да се върне на тържеството.
Не даваше пет пари за евентуален брак с Тереза, и това — заради Саманта. Нейна беше вината, че той се отклонява от задълженията си. Нейна беше вината, че той се отнася към един толкова подходящ брак с безразличие.
Както винаги, появата на Саманта предизвика оживление. Този път то не беше само сред младите господа. Не един женен мъж изпиваше с алчен поглед Саманта. Уилям беше сигурен че тя ще получи доста предложения за нови работни места.
Докато гостите се придвижваха към трапезарията, където беше сервирано поредното угощение, Дънкан вдигна чашата си към Саманта:
— Гувернантката на момичетата свърши великолепна работа по организацията на тази проява.
— Да. Така е. — С това коментарът на Уилям се изчерпи, но погледът му не се отдели от Саманта.
Тя поруменя.
Лейди Стивънс се закова на място. Генерал Стивънс спря до нея. Погледите им се местеха от Уилям до Саманта и обратно. Възрастната двойка виждаше твърде много в страстния взор на Уилям, в приведената глава и неподвижната фигура на Саманта. Някои от другите гости също започнаха да се спират. Уилям не искате да се разнесат слухове за него и гувернантката му, но тръгнеше ли мълвата, всичко щеше да е толкова просто. Щом можеше да съсипе репутацията й с такава нищо и никаква хитрина, значи можеше да се ожени за нея и да поправи грешката си. Кой знае защо този план му се струваше велик.