Оркестърът свиреше, танцьорите се въртяха по дансинга, лейди Федърстоунбоу се усмихваше мило.
— Доста унизително, а, лейди Марчънт?
Тереза не харесваше лейди Федърстоунбоу. Никога не я беше харесвала и въпросната дама й отговаряше с не по-малко силна неприязън. Тереза я смяташе за блудкава и злобна жена, ожесточена от напредването на годинките. Доказателството беше налице. Едва се бяха поздравили и лейди Федърстоунбоу вече забиваше нажежени игли в кожата й. До кръв.
— Не се грижете за полковник Грегъри. Последвайте примера ми. Мис Пендъргаст е прекрасна жена, надарена със здрав разум, която знае, че е безсмислено да се надява на брак с имотен и състоятелен мъж като него.
— В такъв случай не е зле някой да го осветли. Вече два дена откакто я е зяпнал като безмозъчно теле. — Лейди Федърстоунбоу направи рязко движение с ръката, за да покаже, че след като е посяла семето на раздора, темата вече не я интересува. — Но не затова идвам при вас. Търсех някого, на когото мога да се доверя. Друга жена… поврага, на тази сбирка жените са дефицитни. — Старата жена се приведе и снижи глас: — Спомних си откъде съм чувала името на мис Пендъргаст.
Тереза наостри уши, но се постара да не издаде любопитството си:
— О, нима?
— Мис Пендъргаст е онази безпризорна джебчийка, която се подвизаваше в Лондон преди шест години. Навърташе се около театъра и задигаше портфейлите на джентълмените, които се фукаха как им се била усмихвала, докато изчезвала с парите. — Лейди Федърстоунбоу затвори ветрилото си и притисна дръжката му към присвитите си устни. — Предполагам, че някой трябва да каже на полковник Грегъри, а?
Тереза се втренчи с нямо изумление в събеседницата си — древна в шикозния си тоалет, който не успяваше да създаде илюзията за младост, с петна от руж върху бузите… но не бяха ли това почти изчезнали синини?
Чак тогава проумя важността на казаното от лейди Федърстоунбоу. Проклятие. Сега Тереза си спомни историята. Адорна беше взела момичето-крадла под крилото си и го беше научила как да върви, говори, чете, преподава. Като гувернантка повереницата й си беше спечелила славата на безстрашен защитник на своите подопечни и беше разказала играта на онзи идиот Уърдлоу, за което Тереза й сваляше шапка. А сега… какво да прави с тази информация? Не можеше да реши моментално, обаче й се щеше да посмачка фасона на лейди Федърстоунбоу. Взе си чаша шампанско от преминаващ лакей и отпи с добре изигран израз на досада:
— Сещам се кого имате предвид, но, драга, запомнили сте погрешно името. Онова същество се казваше мис Пени Гаст. — Тереза отчетливо произнесе думите и отпи глътка от шампанското си. — Грешката ви е разбираема. Предвид напредналата ви възраст, проблемите с недочуването не са изненада.
С чуването на това лейди Федърстоунбоу нямаше проблеми. Лицето й се обагри в мораво. Перото в косата й трепереше, докато тя се тресеше от яд. За момент Тереза се зачуди дали старата хиена няма да размаха бастуна си насреща й. Вместо това лейди Федърстоунбоу попита с тих и напрегнат глас:
— Сигурна ли сте?
— Милейди, като всяка жена обичам да съм в центъра на вниманието, което мис Пендъргаст ми отнема. — Тереза примигна престорено невинно. — Не мислите ли, че щях да реша въпроса, ако беше толкова лесно?
Лейди Федърстоунбоу кимна и преглътна мъчително.
— Да. Предполагам, че щяхте. — Тя посегна към кръста си, напипа чантичката си, украсена с лъскави черни пайети, и я стисна, докато нещо вътре не се смачка. — Трябва да поседна.
— Ще ви е нужна ли помощ? — Тереза беше готова да я предложи. От пристигането си лейди Федърстоунбоу куцаше и залиташе, сякаш страдаше от силни пристъпи на подагра. Не че не й се падаше — Тереза никога не беше срещала такава зла старица, но въпреки това не й беше приятно да я гледа как се мъчи.
— Ще се оправя до моето кътче в нишата. — Валда изгледа младата жена с такава неприкрита злоба, че Тереза отстъпи назад. — Оттам чувам отлично.
Когато остана сама, лейди Марчънт разтърка настръхналата кожа на ръцете си. Ако можеше, лейди Федърстоунбоу щеше да си го върне. Да си го върне на всички тях. Тереза се огледа за Саманта и я видя, увлечена в разговор с лорд Хартън. Определено онази отвратителна старица щеше да си го върне на Саманта, ако можеше — а тя можеше.
Би могло да се намери оправдание за поведението на лейди Федърстоунбоу. Съпругът й подскачаше по дансинга с една от младите матрони и опипваше гърба й. Похотливият стар мръсник можеше да докара всяка жена до лудост, но Тереза се съмняваше, че той упражнява чак такова влияние върху съпругата си. Лейди Федърстоунбоу беше жена с твърде силна воля.