— Абсолютно вярно. Той приемаше Мери за даденост. Не осъзна какъв човек е имал до себе си, преди тя да си отиде. Господи! — Лейди Марчънт смачка кърпичката в ръцете си и започна да диша тежко, сякаш не й достигаше въздух.
— Ти му се сърдиш, защото я е пренебрегвал! — извика Саманта в пристъп на осенение.
— Уверявам те, че няма да търпя подобно отношение към себе си. — В очите на Лейди Марчънт проблесна смесица от сълзи и гняв. — Но знай, Саманта, безсмислено е да искаш Уилям за себе си. Кълна ти се. По-добре ми го остави. Той би ти простил всичко, но не и миналото на крадец.
21
От балната зала се носеше музика, месецът посребряваше ливадите и езерото, а във въображението на Уилям Саманта стоеше на верандата и разговаряше с похотливо ухиления лейтенант Дюклос.
Тя какво си въобразява? Вчера го уверяваше, че няма опасност да се усамоти с лейтенанта, решение, които Уилям беше приветствал. Сега се беше облегнала на перилата, съблазнително извивайки сочното си тяло, вперила възхитен поглед в Дюклос. Малкият мерзавец изглежда не можеше да повярва на късмета си! Той се наведе напред… устните му почти докоснаха нейните…
Уилям тресна вратата е все сила.
— Лейтенант!
Лейтенант Дюклос подскочи и се обърна с юмруци, готови за бой.
— Вътре се нуждаят от вас.
— Кой се нуждае от мен, сър? — Лейтенантът имаше дързостта да му се озъби.
Кой, наистина?
— Домакинята. Трябват й партньори за танците.
Лейтенант Дюклос се поколеба. Очевидно беше наясно, че началникът му го баламосва и искаше да се опълчи, но не му стигаше кураж. Той удари токове и се поклони на Саманта:
— Ще ми позволите ли да ви придружа вътре, мис Пендъргаст?
Саманта наблюдаваше двамата съперници с израз на великодушно търпение:
— Тук ми харесва, лейтенант Дюклос.
Лейтенантът отново се поклони и вдървено закрачи към балната зала. Спря, когато мина покрай Уилям:
— А вие идвате ли, полковник Грегъри?
Уилям се втренчи немигащо в Дюклос, докато последният не сведе поглед.
— Не бъди нагъл — скастри го той и му обърна гръб. С бързи крачки отиде до Саманта и я погледна мрачно.
Тя вирна още по-упорито брадичката си:
— Реших, че трябва да опитам целувките на другите мъже.
— Какво? — Не я беше последвал дотук, за да чуе това.
— Откакто ме целуна, аз — тя замълча в търсене на точните думи — не съм на себе си. Изчервявам се щом те видя.
Уилям се облегна на перилата и скръсти ръце.
— Очарователно.
— Открих, че нямам апетит — бавно продължи Саманта. — Често се отнасям нанякъде, когато някой ми говори.
— Нима? — Тази жена го караше да мърка като котенце и да реве като див звяр.
Тя поклати глава в знак на укор:
— Така не може повече. Размислих и реших, че трябва да придобия малко опит.
— Съгласен съм.
— Много добре — изрече тя след кратко колебание.
— Но не е нужно да придобиваш този опит с други мъже. Особено с мъже като Дюклос — изтъкна Уилям.
— Наясно съм, че той е свикнал да покорява женските сърца и сигурно умее да се целува добре.
— Свикнал е да разрушава репутацията на неопитни млади жени. Ще научиш всичко, което искаш за целуването от мен.
— Но тогава пак ще се изчервявам, когато те видя.
— Може би ще станем двама.
Тази жена беше толкова умна и толкова глупава. Толкова красива и толкова… красива. Кожата й сияеше от отблясъците на свещите в балната зала. Пълните й устни трепереха. Тя наистина беше уязвена. Нещастна. Разтревожена. Не знаеше какво да прави с емоциите, които я връхлитаха на пристъпи.
Той знаеше, но не биваше да й показва. Не биваше да я обвие с ръце. Не биваше да я покрива с целувки. Но някак неусетно „не бива“ се превърна в „бива“, когато плъзна ръце по кръста й и я притегли към себе си.
Тя опря длани в гърдите му и извърна глава.
— Саманта — прошепна той, сведе глава и откри устните й. Сладка. Тя беше толкова сладка. Толкова неопитна, толкова неподправена, толкова щедра, толкова страстна… Уилям прекъсна целувката, сякаш това щеше да го направи по-добър и по-почтен, когато в действителност беше най-големият негодник на тази земя. Развращаваше гувернантката на дъщерите си и ненаситно жадуваше за още по-плътски грехове с нея.
Чак му стана смешно. Той беше военен от кариерата. Беше готов да заяви на всеки, че е лишен от капка въображение, но сега май откри, че се е лъгал. Докато я държеше в ръцете си, попивайки топлината на тялото й, чувствайки нежната заобленост на гърдите й, галейки изваяните й рамене, въображението му повече от живо му показа образа на две преплетени голи тела. Той щеше да я положи на леглото, да се намести между краката й и бавно да потъне в нея, повеждайки я по нежния път на страстта. Щеше да я направи истинска жена.