Неговата жена.
— Полковник Грегъри, моля… — сподавено извика тя. — Някой ще ни види.
Саманта притискаше ръце към гърдите си, сякаш не би могла да понесе допира до него. Брадичката й беше вирната и тя изглеждаше… сърдита.
Сърдита?
— Ако някой ни види, това няма да ти навреди. Ти си почитан член на обществото, а аз не съм. Аз имам нищожната си репутация на гувернантка, а преди това — тя си пое дълбоко въздух — дори и нея нямах. Моля те. Знам, че вече не мога да остана тук, не ми пречи да си намеря друго място.
Уилям я пусна, сякаш тя щеше да изгори ръцете му.
— Права си. Извинявай.
Тя оправи полите си без да вдига поглед от ръцете си.
— Значи си съгласен, че трябва да си отида?
Не. Въобще не беше съгласен. Но ако тя останеше… не можеше да се заблуждава — щеше да я има в леглото си, дори ако трябваше да я отведе насила там.
— Може би ще е по-добре да попитам ще имат ли децата нова майка, в който случай гувернантката е… Съпругата ви ще поиска сама да избере гувернантка. — Саманта отстъпи назад. — Предполагам, че лейди Марчънт ще бъде щастливката.
Уилям продължаваше да мълчи. Сега не беше моментът. Първо щеше да се погрижи за двамата Федърстоунбоу. Не че не можеше да го направи и тази вечер… Но не. Трябваше да прояви разум. Ето защо внимателно премери думите си, преди да отговори:
— Лейди Марчънт посреща всички изисквания от списъка ми, а през последните дни доказа, че е несравнима домакиня. Тя е логичният ми избор.
— Чудесно. — Саманта се усмихна принудено. — Ами тогава желая ви всичко най-хубаво. — Обърна се припряно, слезе по стълбите на верандата и се изгуби в тъмнината на парка.
Уилям потърси пура в джоба си, измъкна една и я запали. Списъкът спокойно можеше и да не съществува. На книга лейди Марчънт беше логичният му избор. Тя се справяше със задълженията си по начин, който заслужаваше възхищение. Изглеждаше прекрасно. Уилям я харесваше, но обмисляше евентуалния брак с нея със същото удоволствие като посещението при бръснаря.
Честно казано и Тереза мислеше за него по същия начин. Тя прекарваше все по-малко време с него, предпочитайки да поклюкарства с приятелките си или да надзирава прислугата. Или да избягва Дънкан с такова прилежание, че на Уилям му идеше да се пръсне от смях. Приятелите му бяха безумно влюбени един в друг, бог да им е на помощ.
Много добре. Когато лорд и лейди Федърстоунбоу бъдат заловени и Пашенка пътува към Русия, натоварен със невярна информация за заблуда на врага, той щеше да предложи брак на Саманта. После щяха да се оженят. Това беше единственият възможен изход от битката.
Вратата зад него се отвори и той чу шумоленето на коприна. Тереза излезе на верандата.
— Навремето съм чувала какво ли не, но това е просто шедьовър. „Тя е логичният ми избор“. Ще избродирам тези думи на гергеф и ще ги сложа в рамка. Сгряват ме и ме карат да изпитвам топли чувства към теб.
Тереза със задоволство установи, че Уилям има благоразумието да замълчи. Обзе я необикновен импулс. Благороден. Глупав. Който щеше да доведе до голяма загуба както във финансовото, така и в общественото й положение. Това никак не й се нравеше, но й дотегна да се държи разумно и да оправдава всички очаквания. Дотегна й мъжете, смятани за добра партия, да й се кланят, докато всъщност ламтят за парите й. Дотегна й кроенето на планове и сложни схеми да се омъжи за богаташ, за да избяга от зестрогонците при положение, че те бяха толкова по-обаятелни от благопристойните джентълмени.
— Тереза… — пророни Уилям.
Тя му даде знак с ръка да замълчи:
— О, я стига, моля ти се! Номерът с „Тереза“ няма да мине. Не знам имаш ли, нямаш ли намерение да ми предложиш брак, но си го набий добре в ушите: не те искам. Няма да ти стана жена. Вече съм била женена за човек, който не ме обичаше. Харесваше ме. Беше му приятно в моята компания. Но не ме обичаше. Обичаше батальона си. — Тя взе пурата от ръцете на Уилям и си дръпна от нея. — А ти си влюбен до полуда в твоята гувернантка.
Уилям остро си пое въздух.
Тереза не знаеше дали това беше реакция на грубия й език, пушенето й, или защото хвърли голата истина в лицето му.
— И едва успяваш да се съсредоточиш върху работата си, която разбрах каква е, между впрочем. — Тя си дръпна още веднъж от пурата. — Защото не съм тъпата гъска, на каквато се правя. Всъщност съм по-умна от почти всички на този прием и ми писна да го крия.
— Работата ми ли? — предпазливо попита Уилям.
— Шпионската ти дейност. Не се тревожи, ще си държа езика зад зъбите. Но едно ще ти кажа — Тереза повиши тон — отиди при мис Пендъргаст и я налюби. Ти си мъж на честта и имаш изградена престава за това кое е правилно, кое — не, и кой за кого трябва да се ожени. Проклетата ти чест е толкова силно развита, че ще ме вземеш за съпруга само защото смяташ, че така е редно да постъпиш, и няма да вземеш мис Пендъргаст за любовница, защото дългът ти повелява, и аз всяко утро ще се будя с мисълта, че ти не ме обичаш. Всеки път, когато се търкаляме в леглото, ще знам, че си представяш нея. А аз заслужавам нещо много по-добро от такъв тип отношение. — Тереза замахна с пурата. — Тя седи в къщичката за гости и плаче, цупи се или, като я знам каква е, се мъчи да вземе решение дали да ти се отдаде. Предлагам ти да се отбиеш при нея и да й помогнеш с вземането на решение.