Уилям се втренчи в нея. В пурата й. В сардоничния израз на лицето й.
На устните му изгря усмивка. Той вдигна ръката й и я целуна. Поклони се, прескочи перилата и изчезна в нощта.
Тереза изсумтя и отново дръпна от пурата. Ама че идиотка беше. Идиотка, на която въобще не й пукаше, че е идиотка.
— Браво — изрече един дълбок мъжки глас от тъмнината. — Това беше най-интересната интермедия, на която съм имал удоволствието да присъствам.
Тереза се извъртя и сърцето й се сви. Високата фигура изплува от сенките на мрака. По дяволите, това беше той.
Дънкан се извисяваше над нея. Светлината от прозорците нежно огряваше лицето му и тя видя трапчинките на бузите му. Негодникът му с негодник!
— И тука чувам, че ти винаги имаш мъжете, които пожелаеш.
— Откога слушаш?
— Последвах те тук от залата, разбира се. Имам ярко изразен интерес от резултатите на твоя малък разговор.
— Нима? Какво те интересува дали ще се омъжа за Уилям или не?
— Ако се омъжиш за Уилям, не можеш да се омъжиш за мен.
Тереза всмука толкова дълбоко дима от пурата, че се задави. Дънкан, в един от своите пристъпи на вулгарно поведение, я потупа по гърба, за да й мине.
— Дай ми това. — Той издърпа пурата от пръстите й и я хвърли в храстите. Обгърна раменете й с ръце, наведе се и я целуна.
Тя го заудря по гърдите с всичка сила и го зашлеви по бузата. Мразеше го. Божичко, как го мразеше. Когато се приготви за следващия удар, той я сграбчи за китката.
— Това, скъпа моя, беше грешка. — Дънкан я хвана през кръста и я придърпа плътно към себе си, така че да му е удобно.
И я целуна. До безпаметност.
Тя се опита да го сгълчи, но езикът му беше там, той го вкарваше и изкарваше в безсрамна имитация на сексуален акт. Той пусна ръката й и притисна врата й с шепа. Тереза изгуби равновесие и сграбчи раменете му. Перилата се забиха в бедрата й и на нея й се дощя да бъде вбесена, гневна, шокирана. От това как е заклещена, от униженото й достойнство, от наглото му предложение.
Но не беше. Не и когато тръпка пробягна по кожата й, различна от всяка друга тръпка, която беше изпитвала. Това не беше невинно цуни-гуни. Случваше й се онова, за което всяка жена тайно си мечтаеше. Тереза притвори клепачи и се наслади на сблъсъка на две огнени души. Искаше да се притисне до него, да се отърка във всяка частица на тялото му. Допирът до него беше извор на удоволствие. Но Дънкан я беше хванал твърде здраво. Той контролираше всяко нейно движение и я държеше между перилата и мускулестата си снага. Когато за момент спря целувката за глътка въздух, здравомислието й за кратко се възвърна. Но той отново наведе глава и плъзна устни по контурите на лицето й, нежно всмуквайки меката част на ухото й, и хапейки я лекичко. Тереза подскочи и си пое дълбоко въздух:
— Заболя ме!
Той се засмя и духна няколко кичура от косата й:
— Скъпа моя, та ти дори не знаеш какво ти харесва! — Устните му отново намериха ушенцето й.
— Господи! Дънкан! — Тя стисна здраво косата му, желаейки да му отвърне със същата болка, която той й причиняваше.
Дънкан не го беше грижа. Устните му се спуснаха надолу под ухото й. Той обсипа с ласки пулсиращата вена на шията й и започна да дразни едно чувствително местенце на ключицата й, което особено много му хареса.
Тереза чу стоновете си. Изразяваше открито бурните си чувства като някоя… никаквица. Дънкан обаче съвсем не й се присмиваше, а я вкусваше с ненаситно обожание.
На Тереза й се стори, че звездите на небосвода се въртят, понесени от вихъра, и… пожела ръцете му да обхванат гърдите й, главата му да се озове между краката й, дяволите да го вземан този негодник, искаше да го притежава по всеки възможен начин.
Той отново целуна устните й, завладя ги докрай, сигурен в благосклонния прием. Притворила клепачи, тя погали езика му със своя, целувайки го както никой мъж преди. Сякаш за пръв път се целуваше — и това беше вярно. Тереза за пръв път се целуваше така. С цялото си тяло. С цялото си същество, обхванато от копнежа да бе слее с мъжа, който я държеше в прегръдките си.