Който се движеше към нея.
През балната зала.
Той събра всички погледи.
На светлината от свещите върху лицето му ясно се открояваше отпечатъкът от пръстите й.
Той стори дълбок поклон в знак на почит и изрече една-единствена дума:
— Тази нощ.
22
Уилям се изкачи на терасата пред къщичката за гости. В гневен изблик той захвърли сакото си на дървения под, разкъса жилетката си и я метна на парапета. Отиде до вратата, вдигна ръка, за да почука — и застина.
Това, което възнамеряваше да извърши, не подобаваше на мъж, горд с честта си. Младата жена не заслужаваше да бъде покварена от работодателя си независимо от лекотата, с която раздаваше целувки на когото падне.
Уилям сведе ръка.
На него, поправи се той. Само на него. Трябваше да изпитва срам, задето я беше целунал, и още по-голям срам, задето толкова се гордееше с отклика й.
Неопитният й, несръчен отклик.
Тя определено не показваше признаци за принадлежност към породата на светските дами. Дори ясно изразяваше презрението си към онези жени, които се въртят около съпрузите си и им правят мили очи пред хората, а насаме не ги имат за нищо.
Уилям отиде до парапета и толкова здраво се хвана за перилата, че кокалчетата на пръстите му побеляха. Но той искаше Саманта. Всяка частица от тялото му, от разума му, от душата му повеляваше да я вземе, да я направи своя. Мечтаеше за нея — за русите й коси, разпилени по възглавницата, за сатенено гладката кожа на раменете й под устните му, за това как ще я обладава отново и отново. Мислите му бяха безумни, диви, сякаш тя беше враг, който трябваше да бъде победен и наказан. Той искаше да я научи къде е мястото и — в леглото му.
Уилям заби юмрук в перилата. Дяволите да я вземат!
Той беше културен човек, войник, който беше видял твърде много по време на пътешествията си около земното кълбо, мъж, който се гордееше с напредничавите си възгледи. Трябваше да се вгледа в Саманта и да си припомни нежността й към децата му, вежливостта й със слугите му, възпитанието, което демонстрираше с гостите му.
Вместо това си спомняше как тя открито му се присмиваше, с каква съобразителност го предизвикваше, походката й на пантера, мириса й на жена. Към нея изпитваше водовъртеж от чувства — стихийни, груби, примитивни. Той нямаше власт над себе си.
Зад гърба му се чу трясък и той се обърна, за да види как Саманта изхвърча от къщата. Тя толкова силно затръшна вратата, че тя подскочи и отново зейна. Младата жена се обърна с ръмжене, за да я затвори както трябва.
Това му стигаше.
Видът й, звуците, които я придружаваха. Устните му бяха пресъхнали, гласът му излезе нисък и мрачен:
— Саманта.
Тя замръзна на място и полекичка се обърна към него. На терасата беше тъмно. Перденцата приглушаваха светлината от огъня, който гореше в камината, покривът скриваше месечината, но Уилям виждаше очертанията на напрегнатото й тяло върху белосаната стена. Тя беше с дрехите си от бала, ръцете и шията й бяха голи и съвсем бели. Тя се втренчи в него невярващо и гърдите й се надигнаха и отпуснаха тежко.
— Ти. Как смееше да идваш тук при мен?
И тогава се втурна точно срещу него, като стрела. Той се приготви за атака.
Тя сграбчи реверите на сакото му, дръпна го към себе си и плени устните му.
Уилям чу почти физически как самообладанието му се разпада.
Тя притисна устата си към неговата, накланяйки носа си както той й беше показал, и захапа долната му устна. Нежно, и все пак с агресивност, от която косъмчетата на тила му настръхнаха.
По дяволите, той със сигурност не я беше научил на това!
Но нямаше да й се даде без борба, не и когато желанието — кървавочервеното, заслепяващо желание — бушуваше в тялото му. Той седна на парапета и разпери крака, за да има стабилна опора. Хвана с две ръце главата й, нагласи я както му беше удобно и вкара езика си вътре. Вкуси изненадата й, мимолетната й съпротива, след което възбудата й се надигна.
Тя му се отдаде докрай. Опита се да го погълне, влизаше в сражения с езика му, ръцете му, краката му; отговаряше на всяка негова маневра. Плъзна длани по раменете му, нарочна ласка, която остави пътека от огън по кожата му.
Уилям гризна устните й и ги близна многократно с език, какъв балсам за душата й. Саманта се намести между краката му и се притисна в него. Гръд до гръд. Пожар до пожар.
Гърдите и се търкаха в неговите и той поиска… всичко. Сега. Сега. Уилям се изправи.