Тя изскимтя, когато той прекъсна целувката.
Уилям я прегърна и обхвана с длани талията й и я избута към къщичката. Тя се озова притисната между снагата му и стената. Саманта сграбчи ръцете му и се заизвива — не за да избяга, а в котешка покана той да гали тялото й.
Уилям изпълни желанието й, отърквайки се в нея, мъчейки се да задоволи паренето в слабините си, което тя беше предизвикала с премрежения си поглед и надменна устица, с гладката си кожа и с тялото си, реагиращо с такава гъвкава чувственост. Ръцете му се плъзнаха нагоре и откриха… боже господи, тя нямаше корсет! Нямаше корсет! Нямаше ризка. Само един тънък слой коприна го делеше от голата й кожа, която той много скоро щеше да помилва. Уви, не достатъчно скоро.
Той обхвана с шепи гърдите й, те бяха толкова пълни и сочни. Толкова чувствителни, ако съдеше по шумното й ахване.
— При мен ли идваше? — Уилям не позна собствения си глас в басовото ръмжене, което се изтръгна от гърдите му.
Саманта се облегна на стената с отметната назад глава и оголена шия, същинско олицетворение на жена в пламъците на екстаза.
— Какво? — задъхано попита тя. Гласът й също звучеше чуждо. — Какво каза?
— Мен ли щеше да търсиш?
Саманта не отговори, а замята глава напред-назад.
— Саманта. — Болеше го, че трябва да направи крачка назад, но просто трябваше да знае. — Отговори ми.
Тя го сграбчи и го придърпа към себе си.
— Да. При теб. Искам те.
Той я възнагради като потърка с палци зърната й.
Тя го възнагради с моментална реакция: зърната й щръкнаха, а от устните й се откъсна сърцераздирателен стон.
Блестящата гладка кожа на врата й го примамваше и той положи устни върху него, жаден за сладката й сметанова мекота. Тази жена го опияняваше.
— Знаех че съм загазил… в първия миг… в който те зърнах на пътя.
Тя се засмя с неподправено удоволствие — топъл, дрезгав смях.
— Ти ме изплаши едва ли не до смърт.
— Виж ти, нямаше да се сетя. — Той неловко се замота с копченцата по гърба на роклята й, беше загубил обичайната си сръчност — или просто беше толкова отчаян, че не можеше да… готово! Три поредни копченца бяха преодолени, достатъчно, за да измъкне ръкавите й. — Ти хич не ми се даде.
Тя се хвана за раменете му и изви гърба си назад, за да му помогне.
— Мислех си, че искаш да откраднеш чантичката ми. Обещай ми…
Сега разкопчаването вървеше по-лесно и корсажът й се смъкна до кръста.
— Обещай ми, че ще се пазиш… да не те убият.
— Не. Не, няма да ме убият.
Уилям щеше да каже още нещо, но гърдите й напълниха шепите му — кадифено нежна кожа, увенчана със стегнати връхчета, зрели като малини. Той ги претегли с длан и въздъхна от наслада. Ръката му обви гърба й, повдигайки я нагоре, и устните му уловиха безценните плодчета.
Саманта изписка — несигурно и сподавено. Уилям продължаваше да смуче розовите пъпки и от гърдите й се изтръгна стон. Снагата й започна да трепери в прегръдките му, ръцете й милваха главата му, отмятайки назад кичурите коса от челото му.
— Уилям… Уилям, моля те.
Седмиците, в които можеше само да я гледа, нощите, прекарани в мъчителен копнеж по нея, го доведоха да лудост. Той завъртя език около зърното й, покривайки розовата му пъпка с изкусителни милувки и приложи целия си контрол, за да обуздае бушуващата страст, които действията му предизвикаха у Саманта. Уилям искаше да се смее с нея, да танцува с нея… да се потапя в дълбините й, докато тя не го признае за свой единствен повелител. Искаше да я люби, докато необузданата дивачка в нея не излезе наяве.
А тя… малката вещица, искаше той да загуби власт над себе си, докато не полудее като нея от неудовлетворено любовно терзание.
С ловко движение на ръката, Саманта смъкна коприненото шалче от врата му и го захвърли настрана. Неловко смъкна яката му и тя последва съдбата на шалчето. Пръстите й разтвориха широко ризата му и ръцете й се плъзнаха под нея, по голата му плът.
Ръката й… върху него.
Уилям почти забрави да диша. Той лекичко захапа зърното, което беше едновременно заплаха и удовлетворение.
От устните й се изтръгна накъсан стон и тя обви с крак кръста му.
Ако нищо не стоеше помежду им… ако панталоните му ненадейно бяха изчезнали и полите й бяха запретнати… той щеше да бъде в нея. Членът му щеше да проникне в отвора между бедрата й, за да стигне до самата й сърцевина. Тласъците му щяха да я галят отвътре, да накарат утробата й да тръпне от удоволствие. Щяха да изтръгнат от нея идеален отклик. Ако нищо не стоеше помежду им.
Ръцете й преднамерено се спуснаха надолу и се сключиха около панталоните му. Пръстите й го погалиха, докоснаха хълбоците му, корема му… божичко. Тя намери вкаменения му член и нежно го помилва. От тази дързост сърцето му спря да бие. А също и от невероятната мекота на докосването й. В случая нямаше никакво значение, че панталоните му притъпяват усещането, или че бельото му стои между него и екстаза, или че неопитните й ръце не знаят как най-добре да доставят удоволствие на един мъж. Тя му принадлежеше. Неговата жена. Неговата половинка. Той я чувстваше своя с глъбините на цялото си същество.