Кларинда избухна в смях.
— Тепърва ще си проличи, мис.
— П-с-с-с-т! — Звукът отекна в целия коридор на втория етаж. Саманта, която отиваше да се представи на полковник Грегъри, спря и се огледа. Една от вратите беше леко открехната и три личила надничаха зад нея. Три ръце й махнаха да дойде.
— Мен ли викате? — попита Саманта и посочи себе си, все едно че би могло да става дума за друг!
— Ш-ш-ш-т! — Децата поставиха пръст пред устните си и с енергично ръкомахане й направиха знак да влезе.
Развеселена и заинтригувана, Саманта влезе в голата спалня. Срещу стената бяха наредени три тесни железни легла, покрити с кувертюри. Кукли, строго подредени в редица, й кимнаха от мястото под прозореца. Нямаше разхвърляни играчки по голия дъбов под. Прости едноцветни завеси висяха на корниза. Саманта разбра, че това е стаята на момичетата, макар помещението да приличаше повече на сиропиталище, отколкото на място, където живеят разглезени деца.
После, когато пред нея се наредиха шест тъмнокоси деца трите, които й махаха, и още три, които бяха чакали вътре тя разбра и друго: всички те бяха момичета. Полковникът имаше само момичета.
Едва не се засмя. Откакто бе провела онзи разговор с Адорна, новите й отговорности я притесняваха и тя се тревожеше, че за първи път в живота си нещо може да не се окаже по силите й.
Но момичетата от аристократични семейства бяха сладки, скромни и не създаваха проблеми. Само някакъв военен, който се опитва да ги оформи с войнишки калъп, би сметнал задачата й за трудна.
— Здравейте, мои дами! Как се чувствате днес? — весело ги поздрави тя.
Най-високото момиче, красавица с напъпили гърди и отегчена физиономия се пресегна зад гърба си и в ръката й се появи камшик за езда, с който тя шибна черните си, стигащи до глезените ботушки.
— Ти ли си новата гувернантка?
Стъписана, Саманта погледна внимателно момичето и редичката негови сестри. Всички бяха облечени в прости, грозни тъмносини рокли с бели престилки отгоре. Косите на всичките бяха прибрани в стегнати плитки, завързани с тъмносини панделки. Всичките бяха с едни и същи стигащи до глезените ботушки и на лицата им беше изписано едно и също изражение — на недоверие и агресия.
— Да, аз съм мис Саманта Пендъргаст. Може да ме наричате мис Пендъргаст — Някакъв предпазен инстинкт я накара да добави второто.
— Аз съм Агнес. — момичето даде знак на следващата си по големина сестра да говори.
— Аз съм Вивиан. — Детето беше високо колкото Агнес и хубостта му беше удивителна: тъмна коса и абсолютно прави вежди, сочещи нагоре.
Агнес посочи следващото момиче с камшика си.
— Мара — обяви следващото тъмнокосо и синеоко дете.
Саманта беше схванала положението и премина към действие. Тя се усмихна топло.
— Приятно ми е да се запозная с вас, Вивиан и Мара. На колко години си, Вивиан — тя насочи вниманието си към момичето.
— На единайсет — отговори Вивиан.
— А ти, Мара?
— На девет.
— Не ме прекъсвай! — Агнес изгледа яростно Саманта.
— Твърде си малка, за да раздаваш заповеди — тихо изрече Саманта. — Може би ще помислиш втори път, преди да го направиш отново?
Първоначално Агнес изглеждаше шокирана от укора й, но после се съвзе.
— Не.
Нещо в тона на момичето напомняше на Саманта за някого, но за кого? Някоя неотдавнашна среща? Младата жена се намръщи.
Агнес посочи следващото момиче.
— Хенриета.
Беше ясно, че това дете — брюнетка с кафяви очи, която направи реверанс — не разбира плана да бъде уплашена новата гувернантка. Но Саманта не беше човек, свикнал да приема заповеди, особено пък от деца с мъх по бузите. Затова тя учтиво се обърна към момичето.
— Името ти е много хубаво, Хенриета. На седем години ли си?
Хенриета кимна с широко отворени очи:
— Как позна?
— О, много съм добра в гатанките.
Агнес плесна с камшик по ботуша си, за да привлече вниманието на всички, и посочи към едно широко усмихнато мъниче без предно зъбче, но затова пък благословено с онези необикновено прави вежди.
— Емелин — представи се малката.
— На пет години ли си?
— Да, и ши загубиф събчето — изфъфли тя.
— Виждам — усмихна се Саманта. Малката беше сладур.
Агнес навъсено посочи най-малкото момиченце — тъмнокосо и тъмнооко като останалите. То пъхна пръст в устата си и заби поглед в килима.
— Това е Кайла — с въздишка изрече Агнес. Кайла изтича при нея и зарови глава в полите й. Агнес я погали по главата и погледна дръзко и яростно към Саманта, сякаш я предизвикваше да направи коментар.
— Кайла очевидно те обожава. И има защо. Ти си тази, която се грижи за семейната хармония, нали?