— Пиршество ли? — Натъртените ребра на Валда отнасяха случайни удари с лакти, ушите й скоро бяха проглушени от неспирното дърдорене на обядващите хора. Опитната шпионка извиси пронизително глас. — Вкиснатото ви вино и гадната ви помия не са никакво пиршество. Жалък избор на меню, милейди, жалък. — Валда осъзна, че я е напуснало чувството й за хумор, което толкова години й служеше като камуфлаж и безуспешно опита да се овладее. — Няма защо да ме гледате така. — Един от онези скелети надничаше зад рамото на лейди Марчънт. — Все едно съм ви изяла десерта с вилица. Това е рискът, който всеки английски войник поема…
— Английски войник ли? — Лейди Марчънт се взираше зад нея.
Валда примигна. Там стоеше лейди Стивънс, която си бъбреше с лейди Блеър.
— За какво говорите? — учуди се лейди Марчънт.
— За нищо. Нищо. — Валда понечи да си тръгне. Някъде сред гостите се надигна глъчка. Лейди Марчънт я възпря:
— Вижте ги, те се карат.
Моментът на лудост отмина и Валда се загледа в кавгата.
Полковник Грегъри беше стиснал мистър Монро за гушата. Тълпата от гости беше оформила традиционния боен кръг. Всички гледаха с напрегнати лица двамата побеснели мъже.
А те наистина бяха побеснели. Полковник Грегъри изглеждаше така, сякаш едва се сдържаше да не удуши противника си. Мистър Монро беше почервенял целия и в очите му грееше коварен блясък.
— Лъжец! — изкрещя полковникът, гледайки Монро право в очите. — Не си бил цялата нощ на лов за шпиони!
Последната дума прикова вниманието на Валда. Шпиони? За какво говореше този нещастник?
Мистър Монро се изтръгна от хватката на полковник Грегъри.
— Как смееш да ме наричаш лъжец? Тази нощ изпълних дълга си. Аз съм герой! Ти си кръгла нула в сравнение с мен!
— Ти си нищожество. Издънка на проклет шотландец. — Полковник Грегъри отново го стисна за гърлото. Зъбите му бяха оголени като на бясно куче. — Гнусен зестрогонец!
Зестрогонец или не, това не интересуваше Валда. Тя искаше да чуе за шпионите. Загледа ги още по-напрегнато и се приведе напред за да не изпусне и думичка от спектакъла.
— Ти кого ще наричаш зестрогонец? — Дънкан Монро блъсна полковник Грегъри в гърдите. — По-добре виж себе си! Аз поне я обичам!
Лейди Марчънт си пое дълбоко дъх. Валда я погледна и разбра — те се караха за нея. Очарователно. А онзи тип беше споменал нещо за шпиони. Два пъти по-очарователно. Болката в ребрата й, страхът й, дори изтощението на сетивата й изчезнаха щом тя се концентрира върху разиграващата се сценка.
— Знам какво си намислил — крещеше полковник Грегъри. — Решил да сваля лейди Марчънт, моля ви се!
Сега цялата тълпа ужасено си пое дъх. Кръгът около противниците се затегна.
Валда се приведе още по-напред с блеснал поглед.
Мистър Монро се нахвърли върху полковник Грегъри, който се завъртя като пумпал, за да му се измъкне. Жените нададоха писъци. Мъжете закрещяха одобрително.
Валда усети как някой дърпа безценната й чантичка и я сграбчи, докато все още висеше на ръката й. Завъртя се към човека до нея — човекът, който се беше опитал да открадне картата.
Онази крадла. Онази гувернантка с русата си до бяло коса. Онази мис Пени Гаст. Ловка като змия, Валда сграбчи адското изчадие и му изви китката:
— Върни ми я!
— Какво? — Мис Пени Гаст се правеше на света вода ненапита.
Валда пъхна другата си ръка в джоба, скрит под полата й, обви пръсти около дръжката на новия си пистолет и непохватно го изтегли.
— Върни ми я — извика тя и насочи оръжието към гърдите на крадлата.
— По дяволите! — Мис Гаст опита да се дръпне от дулото, но тълпата, която се беше скупчила около нея не й позволи да мръдне.
— Лейди Федърстоунбоу, какво си въобразявате? — лейди Марчънт грубо се нахвърли върху нея.
Хората около тях започнаха да забелязват пистолета и жените запищяха още по-силно. Полковник Грегъри и мистър Монро спряха да се бият.
— Върни ми я — за пореден път заповяда Валда.
Мис Гаст разпери празните си ръце.
— Нали виждате, не държа нищо.
— Какво става тук? — Полковник Грегъри използва рамото си, за да си пробие път през тълпата.
Валда заби пистолета в корема на мис Пени Гаст. Полковник Грегъри замръзна на място.
— Не мърдай! Саманта, не мърдай!
— Никаквицата ми открадна… документа — каза Валда. — Всички знаят, че тя е джебчийка.
— Не, не е. — Тази кучка, Лейди Марчънт, се намеси. — Казах ви, че сте се объркали. Запомнили сте името погрешно.